ТЪЖНА ЗЕМЯ
Аз се скитам по моята тъжна земя -
и въртят се под мен колелетата.
Тя какво е за мене сега -
равнина, планини и реки, и полета!
Тука тежко ухае на самотна трева -
некосени с години ливади.
На парче разпродавана,
тази земя днеска плевели ражда и страда.
Преминават през мене епохи и дни,
разгадавам събития, трепети. Моя Земьо,
кажи: днес не ти ли тежи
тук сънят на децата ти, клетите?
Накъде да вървим, побелели от страх?
Покрай нас - на безумството бича!
Ние - хората малки, родени от прах -
продължаваме да те обичаме!