Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов

Продуктов номер: 15452
Изчерпана

Автор: Биньо Иванов | Енчо Мутафов
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Просвета
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789540121420
152 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Че тази поезия не се приемаше лесно и просто, бе нормално. Ненормално би било, ако такъв необикновен свят и още по-необикновен поетически слог предизвикаше масови възторзи. И все пак откъде дойде изпитанието за читателите? Може би от тази усложнена асоциативно-верижна система на постройката? От този свободен поток на поетическите образи, който не търпи предели, руши словесните и синтактичните прегради, разгражда обичайни представи, отхвърля логиката на нещата и се огъвкавява дотам, че още една крачка нататък и ще се обезсмисли? От композициите с разхлабени граници? От това разпадане и още по-бързо преустройване на предметите и явленията в ролята им на поетически образи? От обемите на нещата, които се свиват до делничното и се разширяват до всеобщото? Въпросите може да продължат. И ще продължат да засягат все поетически формули, за които можем да говорим въобще в модерната поезия. При Биньо Иванов те имат друго предназначение. ЕНЧО МУТАФОВ РИЛСКА РЕКА Трева и пясък в слънце се претапят и ти потичаш по скали и шума. От люлката гласът ти бял ми свети, вода, река, пътека за морето. Шумиш, шумиш и ние с туй живеем. Аз имам клонка от върба за свирки и гледам колко бегло синьо конче върви като Исус по твоите капки; сухата ми майка с мокра кърпа и букови ръце те тъпче с черги, цял ден те сцежда върху светлината; гора и риба в нишките им шетат, пеят нощем, като ослепея... А ти зовеш на тъмно, галиш нещо, шумиш, шумиш и ние с туй живеем. Вода, река, пътека за морето - на видело в окото си ме вземаш, тръгвам аз с букваря в тънка пазва да те прехвърлям всеки ден през моста: на десния му край пасе козата ми, на другия учителят ме чака. На другия - къщурка с покрив дрезгав, видяла, че са ми еднакви двата - с козата и със тебешира: "Момче за тебешир с коза родено, тук тридесет години подир Шипка стърчеше сянката на фес прояден; пискюла му на моста по средата, а долу цялата вода се мята, разсечена със белите си риби..." Как не изстина, как не се запали от близките очи на разделени под слънце, дето уж за всички грее? Могилите изчезват и порастват, вдовиците забравят и го пеят, шумиш, шумиш и ние с туй живеем. Шумиш... Какво е цвят и сън без тебе, жълтеж на дюля или жар за хляб? Кой би се дигнал заранта от слабост към корена, ако не го повикаш? На много дъхат къщите, които са тръгнали от едрия ти камък, там привечер щурците са безкрайни, там котките унесено се гледат. Ти стопътни в окото си ни вземаш, много от нас е в Бялото море, накъм Пирин се каниш, но извиваш и хващаш Струма, та й даваш дъно (ти вместо кротък въздух се провиждаш), така се сливаш, пълно се завършваш, а риба и гора отгоре светят, вода, река, пътека за морето. „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов", изд. „Просвета", С, 2008,152 с, 12 лв. Новата поредица „Личен избор" на изд. „Просвета" стартира с том на Биньо Иванов. Идеята е повече от интригуваща: вещ познавач чрез личния си избор (подбор) представя творчеството на съответния автор, като включва и своя студия за него. В центъра стои именно критическото форматиране на художествените текстове -интерпретациите Във въвеждащата студия, структурирането на циклите, конкретният избор на текстовете, евентуалните коментари и бележки към тях. В случая с Биньо Иванов неговият отдавнашен приятел, ценител и интерпретатор Енчо Мутафов се е отказал от последните, но пък е съставил том, който стои високо изправен - съдържа най-Въздействащите стихове на Биньо Иванов, допълнени с други негови текстове от личния архив на Мутафов, а студията е едновременно и анализ, и приказка, и портрет, и легенда. Из” Литературен вестник, 2008/брой 33”