Не бих искала разказаното някого да нажали. Чи тателят, уви, предпочита повествуванието за не чие детство и крехка младост да бъде умилно, как то всяка носталгия. А развитието на човека е ре зултат главно от отрицателни премеждия. Такъв беше и случаят с мене. Ще го обясня сумарно: Ако бях продължила да съществувам в своята рождена, привична среда, ако бях запълнила про ектирания от семейството ми модел, бездруго щях да закърнея по липса на сътресения и вредни емоции, на необходимостта да започвам от нула. Най-вече: не би имало тъй много пободи за раз-съждаване — анализи и изводи. Щях да замръзна на младежко равнище, такъв днес е манталите тът на жена от средната класа, да речем, на ин телигентните жени. Те не порастват, бидейки осигурени.