Богомилските книги и легенди

Продуктов номер: 11994
Изчерпана

Автор: Йордан Иванов
Категория: Българска Средновековна литература | Извори и документи
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
440 страници
меки корици
Първо издание: поредно издание, 2007
Народност: българска

---

От двайсетте години на ХХ век насам научната дейност на проф. Йордан Иванов бележи размах, като се простира в няколко области: стара българска литература, обща и културна история на България, етнография, топонимия и антропонимия, фолклористика. В центъра на вниманието му сега е едно от най-забележителните социално-религиозни движения през средновековието – богомилството и неговата книжнина. Плод на многолетните му занимания с този проблем е бележитият му труд „Богомилските книги и легенди” (София, 1925, издание на БАН, 388 с.). В тази книга са събрани и систематизирани главните произведения на богомилската книжнина и също цяла редица дуалистични бълтарски народни легенди, които стоят близо до богомилските схващания. В един обширен Увод (59 с.), който има характер на самостоятелна студия, се разглежда произходът и същността на богомилството като религиозно-философско учение. Най-напред авторът ни запознава с дуалистичните учения като маздеизъм, манихейство, павликянство, масалиянство, които предхождат богомилството и от които то черпи своите идеи. След това са описани условията, при които се появява богомилството в България през IХ-Х в. Следва кратка характеристика на основателя на това учение – поп Богомил, живял по времето на цар Петър (927-969), като се изтъква, че той не е бил обикновен човек, а твърде буден ум, които се издига над своята среда, завладява я със своя дух и повежда по нови пътища (с. 23) След като определя компонентите на учението му – това са представите за първобитното християнство, към които се добавят елементи на манихейството, павликянството и масалиянството, Йордан Иванов обрисува живо образа на юлемия български реформатор на средните векове по следния начин: „Най-сетне поп Богомил добавил в своята система рядкото по онова време хуманно гледище за социалното положение на човека. Нещо повече, това гледище у него е изразено не като просто благопожелание, а във вид на протест против социалните неправди над беззащитните, против институцията на робството, болярството и монархията. Поп Богомил е дръзнал да пише на знамето си онова искане, което се е таело винаги в душите на потъпканите, но което никои не се е осмелявал да заяви високо. В това отношение българският поп е изпреварил с векове благородните проповедници на новите времена за социална правда” (с. 24). Налице е едно дълбоко вникване в духовния образ, в хуманните черти на поп Богомил, което буди възхищение. По-нататък е изложено системно учението на богомилите, разкрити са социалните им възгледи, описана е организацията им, делението им на съвършени (избрани, посветени) и обикновени (слушатели, верующи). Следва кратък очерк за разпространението на богомилството от Х до ХV в. в различните краища на българската държава, във Византия, Русия, Сърбия (Босна) и Западна Европа, Италия, Франция, където привържениците на тази ерес – албигойци и валдейци, – са били преследвани, избивани и изгаряни. Уводът завършва с подробно изложение на въпроса за историческото значение на богомилството, за значението му за развитието на българската (сръбската и руската) литература (разпространението на т.нар. апокрифни съчинения), за ролята на ботомилите-книжовници като посредници на литературното общение между Изтока и Запада: те са били проводниците на-множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България и са достигнали до Западна Европа. Най-сетне Йордан Иванов изтъква влиянието на богомилското учение върху държавния и отчасти политически живот на Западна Европа, ознаменуван със събития от епохално историческо значение (с. 48). Забележителна е общата преценка, която нашият учен дава на богомилското учение и на неговия създател в Увода: „Издигнем ли се обаче над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на человеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на человечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично място между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания поврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронел из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни лица и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва человечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (с.47). Основният дял на книгата (общо 388 печатни страници) съответства на главната задача, която Йордан Иванов си е поставил: „... да се обдирят, да се обнародват наедно и пояснят по-важните книжовни и устни произведения на богомилството” (Предговор). Материалът е разпределен в две части: I. „Богомилски книги” и II. „Дуалистични български народни легенди”. В първата част най-напред е даден общ преглед на богомилската литература, с оглед на нейната вътрешна, идейна страна и особеностите и от формално гледище, с кратка характеристика на богомилските книги, като е посочена тяхната връзка с апокрифите. По-нататък са разгледани главните съчинения на богомилите: „Тайната книга”, новоизлезлите книги (Четвероевангелие, Апостол, Апокалипсис), Молитвата „Отче наш”, „Катарски требник”, „Видение Исаево”. Следват второстепенните произведения: „Енох”, „Откровение Варухово”, „Адам и Ева”, „Детство Исусово”, „Прение на Христа с дявола”, „Разумник”, „Български апокрифен летопис”, „Тивериадското море” и др. Същевременно тук са поместени съответните текстове, придружени от историко, литературни, текстологични и др. бележки. Във втората част са публикувани 16 български народни легенди, открити във фолклора, като в заключителната част е разгледан техният състав и е установено тяхното потекло. Книгата на акад. Йордан Иванов, която е резултат на многолетна изследователска работа, до днес остава основен класически труд на историята на богомилското движение. Акад. Иван Дуриданов