Любовта на Абдулалмаз бей и София Абдулалмаз бей мълчи, очите му отдавна са открили София, не могат да се откъснат от нея. Невярващи, възторжени. Стих на Бога е това девойче. Върви храбро през дивия грохващ площад, пременено в европейските си дрехи. Сърцето прави силен скок, немее и отново мощно забива. Абдулалмаз сваля ловджийската си шапка и поздравява на френски София: - Добър ден, госпожице! София стеснително, на същия език му отвръща. Светлите й очи за миг се задържат на красивото му лице. Като че със златно длето е правено това лице. А и целият бей, заедно с жребеца, сокола, хрътката.