ТАКА ЖИВЯХ Така живях — ранима бях и ничия сред сблъсъци на вери и величия, между духовно бедни и светци и с песните омайващи на птици. Главата ми тежи, кълбо желязо, но птиче пърха в лявата ми пазва, все още живо е сърцето старо и с бъдещето даже разговаря. Все още търси брод и път душата за сливане със земните си братя. Ще го намери, може би, в безкрая — там горе при звездите мъдри — в Рая.