Лунна невеста От дълъг път, след много скитане луната в двора ни пристана. В мига, във който истински се молехме това да стане... О, как отминаха годините. Със тях и лятото годежно. Във проза делнична унесени, Забравихме за лунната невеста. И трябва страст да ни докосне и вик в душите си да чуем. Та от прозореца среднощен да Видим, че ни чака. От дълъг път, след много скитане.,