Борба без оръжие! Турско националноосвободително движение в България (1985-1986)

Продуктов номер: 20293
Изчерпана

Автор: Веселин Ангелов
Категория: Българска съвременна история | Извори и документи
Издателство: Фондация Либерална Интеграция
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789546170859
436 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Прочетете тази книга. В нея ще откриете истината за агентурната и дисидентска биография на Ахмед Доган. За една мирна и справедлива „борба без оръжие” на едно движение. Това, че през годините по тези въпроси доста са ви лъгали. * Играта беше на живот и смърт. * Бил съм готвен за много сериозни неща и съм горд, че бидейки под тяхна егида, съм човекът, който нанесе най-голям удар на тоталитарната система през последните й 13 години. * Така че, когато говорят кой какво е направил, аз обикновено мълча. Мълча и ми е неудобно да заема позиция... Такъв удар по тоталитарната система не е имало. * А какво през това време вие сте правили? * Направете си труда да проверите има ли някъде в историята друг случай, когато нелегална организация да е била създавана под носа на Държавна сигурност. * През цялото време в душата и съзнанието ми се водеше борба. Аз се чувствах морално задължен да не бъда безразличен и да направя, каквото мога за спиране на насилията и изобщо да се включа на страната, срещу която са насочени те. * Същността (характерът) на това движение е определила и формата на борбата: „Борба без оръжие”. Следователно Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ) не е терористична организация и не може да бъде окачествена като такава. Организацията ни се обявява категорично срещу отвличане на хора, задържане на заложници с политическа цел и убийствата. * В тази организация, образно казано, умът е Меди Доганов. * Никой от неговата организация не е поставял и няма да постави искане за автономност, защото според него родството с българите е много голямо, те са ни по-близки, отколкото турците в Турция. Организацията им не искала нищо повече освен спазване на международни актове, които страната ни била подписала, по-специално Хартата за правата на човека. * Организацията на майските протести през 1989 г. беше реванш, и то може би най-големият реванш, който съм правил в живота си. Доволен съм, защото размерите бяха изключително големи. Трусът беше толкова голям и имаше последствия.