Бродягите на дхарма

Продуктов номер: 12020
Изчерпана

Автор: Джак Керуак
Категория: Американска и канадска художествена литература
Издателство: Парадокс
Състояние: Нова книга
250 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: американска
Преводач: Еленко Касалийски

---

„...кои са всички тези странни призраци, заплетени заедно с мен в глупавата малка авантюра, наречена „живот”? И кой съм аз? Ние не сме тръгнали да трошим нечия глава или да прережем нечие гърло по най-добрия начин, а сме се посветили на молитви за всички живи същества и когато станем достатъчно силни, наистина ще бъдем в състояние да ги постигаме като древните светци. Кой знае, може би един ден светът ще се пробуди и ще разцъфти като прекрасно Дхарма-цвете.” Джак Керуак, „Бродягите на дхарма” „До мене на разядена, ръждясала желязна релса седна Джак Керуак, мой другар, мислите ни - едни и същи мисли за душата, тъмнооки, мрачни, сини, заобиколени от чепати железни коренища на машини и дървета. Мазни от машинно масло, водите на реката отразяваха червеното небе, слънцето слизаше зад последния връх на Фриско, нямаше отшелници по тези хълмове, само ние двамата, махмурлии, с влажни очи. Като стари скитници по брега, уморени и потайни.” Алън Гинсбърг, „Слънчогледова сутра” ”Джак Керуак, който сякаш вчера бе написал: "Нека крещим стиховете си по улиците...Нека предсказваме земетръси!", сега каза само: „Всичко важно умря вчера” и остана някъде по пътя в края на 50-те години на XX век. Тялото на Джак умря 10 години по-късно, през октомври 1969г. Събрахме се на гроба му да се преброим и да се надрусаме в негова памет. Алън Гинзбърг вече беше издал поемата си Вой. Той нарече Керуак „великият пазител на спомени”, друг каза, че Джак е Омир на бийт поколението. Не знам защо каза така. Джак Керуак не беше сляп. Не беше.” Цветан Милев „Мескалинова сутра”