Бъдещето на българския език от историческо гледище

Продуктов номер: 9699
Изчерпана

Автор: Иван Харалампиев
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Фабер
Състояние: Нова книга
343 страници
твърди корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

The Future of Bulgarian Language from Historical Point of View Die Zukunft der bulgarischen Sprache aus historischer Sicht В теоретичната първа част на това изследване са разгледани основните проблеми, свързани с езиковото прогнозиране и в частност с прогнозирането на българския езиков развой. Тук ще формулирам главната цел и задачите, с чието решаване е свързано нейното осъществяване. Главна цел на изследването е да се прогнозират промените в морфологичния състав на българския език като резултат от естествен, последователен и непрекъснат закономерен развой. Осъществяването на тази цел е свързано с решаването на няколко важни задачи: 1. Да се формулират общите принципи, подходи, методи и цели на езиковото прогнозиране. 2. Да се посочат условията, специфични за българския език, които трябва да се имат предвид при прогнозиране на българския езиков развой. 3. Да се опише историческият подход като основен при прогнозиране на езикови промени с вътрешноструктурен характер. 4. Да се даде работно определение на езиковото прогнозиране. 5. Да се обоснове теоретично нуждата от промяна на досегашното тясно схващане за предмета на историята на езика като наука и да се посочат нейните възможности за прогнозиране на езиковия развой. 6. Да се проверят теоретичните постановки върху възможно най-широк и разнообразен морфологичен материал. 7. Да се проверят възможностите на т. нар. историческо прогнозиране като средство за уточняване или коригиране на по-стари представи за развитието на една или друга езикова черта в миналото. Макар че има безспорни успехи, прогнозирането нерядко се посреща с недоверие и скептицизъм, водят се упорити спорове за една или друга конкретна прогноза. В това няма нищо необичайно - все пак прогнозирането, особено дългосрочното, се отнася до състояние на обекта, което не може да се наблюдава непосредствено, а теоретичните мотиви, колкото и убедителни да са те, винаги могат да бъдат оспорени. Възможно е част от теоретичните разсъждения, позиции и постановки в това изследване да предизвикат възражения. Теорията на езиковото прогнозиране и нейното конкретно приложение тепърва ще се разработват, така че различните гледни точки са не само възможни, но и неизбежни.