Винаги съм се отнасял с най-голямо уважение към хората на науката, културата и книжовността, защото те имат дадена им от Бога дарба, която употребяват в работа за обща полза. Господарят "едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата" (Мат. 25:15). А добрият раб "който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта" (Мат. 25:16). В книгата на Георги Тодоров "България, Православието, културата" са събрани статии, повечето от които познаваме от страниците на "Църковен вестник". В тях винаги сме виждали будна и задълбочена мисъл, убеден православен светоглед, впечатляваща ерудиция. Събрани в този сборник обаче, те придобиват още по-пълноценен смисъл защото се вграждат в нещо по-голямо и по-цялостно. Те свидетелстват за целенасоченост, последователност, трудолюбие, посветеност на Църквата. Свидетелстват, че талантите не са били заровени в земята, а употребени в работа и умножени.