При работата си над преданията и легендите се постарах да запазя голямото разнообразие не само на мотивите и темите, но и начина на разказване, защото тъкмо то разкрива характерни особености в творчеството на народните разказвачи. Значителна част от материалите оставих в техния първоначално записан и оригинален вид. И този път не включих обработки на писатели и научни тълкувания и обяснения за произхода на преданията и легендите, не ги анализирах като литературни творби. Не можах да лиша книгата обаче от няколко автентични записи на стария поет Петко Р. Славейков, на народния поет Иван Вазов, на природолюбителя Павел Делирадев и на писателя фолклорист Димитър Осинин. Всички те са били вдъхновени и въодушевени от простонародните разкази, слушани при случайни срещи, пътуване, туристически излети, присъстване на общонародни (събори по села и градове. В края на книгата има, освен библиографска справка, исторически и географски бележки за отделните обекти, които са предмет на преданията и легендите. По този начин, мисля, че давам една просторна панорама на по-важни селища, градове, реки и планини, които са свързани дълбоко и неразривно с историческото развитие на българския народ и служат като здрав мост към бъдното. Елена Огнянова