Българите и бългаското от другата страна на Дунав

Продуктов номер: 25939
Изчерпана

Автор: Тодор Балкански
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Знак 94
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548305075
847 страници
твърди корици
Първо издание: първо издание, 2010 год.
Народност: българска

---

(Влашко, Молдова, Трансилвания и Банат) в светлината на езиковата археология. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Изследването „Българите и българското от другата страна на Дунав в светлината на езиковата археология. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии" беше създадено в периода 1991 - 1994 г. Резултат от теренна работа в около 140 обекта е неговата част I, а на обобщения - част II. По същество трудът е ономастичен, ономастично-етнологичен. Въведената екстралингвистична фактология е тази фактология, която се изисква за всяко етнолингвистично изследване.
Българите в Румъния са условно определени от три типа: тукани - това е българско население от средновековната Отвъддунавска България, което е заварено от унгарци, румъни и австрийци на териториите Седмиградско, Банат, Молдова, Трансилвания и Влахия. Първобългарската и пославянчената част от първобългарите в Харгита ( Ла Секуи) и по Сирет е била унгаризирана единствено в езиково отношение. Тези някогашни българи са запазили българското племенно име есегел с форма секели рум. секуи, бълг. секули. Част от секулите с вероятно оригинално име чангъл, рум. чангъй, са били повторно езиково румънизирани. Във Влахия и Трансилвания от XIV до XVII в. са били насилствено премествани големи маси българско население. Колониите на тези българи удържат българщината и езика си почти до наши дни; в последното село на такива пленници - Сърбия, говоримият български език изчезва едва преди няколко години; третата група е съставена от едно бежанарско море, което започва своята миграция от началото на XIV в. и я завършва почти в средата на XIX, като единични емиграции на т. нар. "турци", българи бежанци от Тракия и Македония, останали под османска власт, се регистрират и след тази дата. Условно към бежанарските колонии трябва да се прибавят и колониите от Брашовския Шкеи, Къмпулунгския Шкеи и нелокализирания Ръшновски Шкеи, които са били създадени от българи професионални войници-наемници - според еортонимната хипотеза, изработена при Брашовския Шкеи. Следа от първобългарите барсула, барети се открива в ойконима Братов и в хоронима Цара Бърсией на земята около Брашов.