Българите мохамедани

Продуктов номер: 8742
Изчерпана

Автор: Стоян Райчевски
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: Български бестселър
Състояние: Нова книга
206 страници
твърди корици
Първо издание: второ издание, 2004
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ Издадената през 1998 г. книга "Българите мохамедани" бе замислена като първа част от едно цялостно изследване върху българите мохамедани, което освен представените в този том раздели ще включва и втори том, съдържащ оригинални материали за тяхната традиционна култура, народни вярвания, обичаи и фолклор със съответния коментар. Преди да се появи вторият том, известни обстоятелства наложиха преиздаването на първия. Причината за това е не само бързото изчерпване на изданието, колкото породилата се в българската историческа литература по повод на книгата дискусия относно използването на наименованието "българи мохамедани" вместо "помаци" или "българи мюсюлмани". Преводът на книгата на английски език, който съпътства това издание, ще запълни една празнота в съвременната европейска етноложка и историческа литература, където от няколко десетилетия българите мохамедани се представят с позовавания и цитати предимно от гръцки, сръбски, турски и македонски справочници и изследвания, които застъпват съответно гръцката, сръбската, турската и други гледни точки за произхода, езика и народностната принадлежност на тези наши сънародници. Почти отсъства гледната точка на българската наука, която разполага и борави с най-богат документален материал за българите мохамедани. Причината до голяма степен е формална - не е преведена на някои от широко използваните в информационния обмен европейски езици нито една от десетките книги и стотиците научни студии на поколения български изследователи, които още от края на XIX в. посвещават много усилия за етнографски, езиковедски и исторически проучвания на българите, преди няколко века приели исляма, станали мюсюлмани, но запазили своя български майчин език, а с него и някои от характеристиките на българската традиционна култура. Тъкмо за тези българи, за чийто народен говор най-видните слависти в миналото са се произнесли, че стои най-близко до старославянския (старобългарския) език, на който са преведени първите богослужебни книги от солунските братя Кирил и Методий, в европейски издания от края на XX и началото на XXI в. се появиха названия като "славяногласни елини", "гръцки помаци", "сръбски и македонски мюсюлмани", "родопски турци" и др. Една от главните причини за това явление е, че нашите съседи своевременно са превели и издали на най-разпространените европейски езици своите гледни точки.