Българите отпреди две хилядолетия

Продуктов номер: 6754
Изчерпана

Автор: Димитър Съсълов
Категория: Българите в древността /прабългари/
Издателство: Слово
Състояние: Нова книга
288 страници
твърди корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Българите отпреди две хилядолетия и техните деди и прадеди са първите, които са носили това име, носили са го с ненадминато достойнство и са единствените, които имат най-голямо право на него. Обикновено когато се говори за неднешните, за някогашните българи, за отличие от сегашните се употребяват названията "прабългари", "първобългари" или "старобългари". Тук обаче твърде рядко ще става дума за днешните българи, така че едва ли ще има опасност от някакво смесване и объркване, още повече че в такива случаи ще се внимава днешните българи да не бъдат отбелязвани като днешни, сегашни българи. Освен това названията "старобългари", "прабългари" и "първобългари" са били употребявани досега за обозначение най-вече на ония, които стават известни в Европа в V в., та до времето на разделянето им на крайдунавски и крайволжки. След това едните и другите се примесват отделно със славянски и други чужди племена и престават да представят една и съща народностна общност. Но и преди това вече българите са били поели в себе си примеси от славянски и други племена, дори частично и турски, и то по времето между III и VII в. включително, и по този начин вече са се различавали по кръв от ония българи отпреди две хилядолетия, за които ще става дума сега. Естествено, да ги наречем "прабългари", "първобългари" или пък "старобългари" и да ги уеднаквим напълно с ония от времето между III и VII в. би било също така едно смесване и объркване. А да им даваме на тях, най-чистите българи, някакво ново друго название, би било и несправедливо, и нецелесъобразно. Ето защо тук поне ще предпочетем да ги наричаме просто само "българи", с името което, както изглежда, те сами са си дали и с което са се гордели както никои други досега. Тази работа бе написана през 1950 г., преди да бях видял някои от работите, особено книгата на Де Сосюр. Сега, след като успях да се запозная с нея, книгата бе прегледана и поразширена с две глави, отнасящи се до българското звездоведство и времечислене и до българските основни разбирания. Също и главата за българската веществена култура бе допълнена с някои нови данни.