Българска литература XVIII – XIX век • Един опит за история

Продуктов номер: 10274
Изчерпана

Автор: Николай Аретов | Николай Чернокожев
Категория: Българска Възрожденска литература | Литературна критика
Издателство: АНУБИС
Състояние: Нова книга
512 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

ВЪЗРАЖДАНЕ, ВЪЗРОЖДЕНСКИ ОПИТ ЗА ЧЕТЕНЕ НА ЕПОХАТА Периодът ХVIII-ХIХ в. е време на интензивни промени в българското общество, включително в българската култура и литература. Въпросът за дефинирането на тези радикални промени, сами по себе си очевидни и безспорни, е сложен и допуска различни подходи, определени от базовите идеи на изследователя. От друга страна, самата дисциплина литературна история днес до голяма степен изглежда проблематична или поне поражда въпроси, включително и спрямо основанията и за съществуване. Под съмнение е поставена самата идея за "тринадесетвековното единство на българската литература" (П. Динеков). С други думи казано, може да се запита доколко текстовете на автори като Климент Охридски, Христо Ботев и, да кажем, Йордан Радичков, образуват една цялост. Би могло да се зададе същият въпрос дори за текстовете на поп Пунчо и Л. Каравелов. Частен аспект на същото питане е проблемът за основанията голямата част от възловите текстове, разглеждани по традиция от литературната история, да бъдат определяни като литература. Други текстове, особено от XVIII в., могат да породят въпроси за това доколко и в каква степен те са български, а не например общохристиянски или православни, южнославянски или балкански. Втори кръг от сходни проблеми е свързан с институцията на автора, която очевидно се променя през разглеждания период. Осмислянето на българската литература от XVIII и началото на XIX в. трябва да предложи критерии за разграничаване между превод, адаптация и авторско произведение и да се запита за статута на "неавторските" текстове. Трети важен кръг от проблеми е свързан с вечния спор за уникалността и универсалността на процесите в литературата. С други думи казано, дали и до каква степен процесите в българската литература следват някакъв универсален модел и какъв е обхватът на неговата универсалност - европейски, славянски, балкански... Книгата, която държите в ръцете си, се опитва ако не да отговори на всички тези въпроси, то поне да държи сметка за тях и за възможните им отговори. Всяка история на периода поставя акцент върху връзката между литературата и общественото развитие. Без да се отказва от тази традиция, настоящата история ще изведе на преден план развитието на жанровете и идеите (на първо място националната идея и нейните прояви в словесността, потърсени в националната митология), диалога със света и образите на другия.