В двадесетгодишния период след средата на петото десетилетие на XX век българската дипломация установява тесни контакти с утвърждаващите се във властта националистически сили в Кайро, Дамаск и Багдад. Тяхното поддържане преминава през етапи на апогей и сътресения и напрежение в София относно стратегическата перспектива пред позициите на Източния блок в Близкия изток. За да гарантира стабилност на партньорствата, управляващата Българска комунистическа партия прави компромиси с комунистическата идеология и с комунистическото движение в арабския свят. Тя трансформира политиката си спрямо кюрдското национално-освободително движение. България застава зад арабската кауза в арабо-израелското противопоставяне. Постигната ли е главната цел - извличане на икономически изгоди от политическото сътрудничество? Как продукцията на военните заводи става важно перо в българската експортна листа, а арабският петрол обект на интерес за покупки от България? Опит за анализ на тези и други проблеми, въз основа на богат документален материал от архивите на БКП, Министерство на външните работи на Народна република България, Министерство на външната търговия и още източници, съдържа това изследване.