Независимо от немалкия брой автори и изследвания може да се каже, че липсва характеристика на българската култура от езическо време въз основа на всички групи източници. Тяхното обединяване позволява да се очертаят нейните основни дялове: материална, духовна, естетическа, обществена, стопанска. Това е основната задача на тази книга. Тя би могла да се нарече и етнография на българското езичество, ако тези дялове бяха представени с равностойни по количество и качество данни.