Предлаганата монография изследва развитието на историографията в нейното зараждане, проследява вътрешните и външните условия, в които се е развивала родната историопис. Авторът разкрива пътя за натрупване на историческите знания, посочвайки техниката и методиката на работа с историческите източници от всеки конкретен историк; изследва промяната в проблематиката на историческите проучвания, свързани с обществено-историческите и политическите задачи на определения период.
Читателят ще намери интересни сведения за българските преводи и преработки на историята на Йован Раич, както и на руски и чешки трудове по българска история до Кримската война. Впечатлява категоричният отговор за мястото на Васил Априлов в развитието на българската историопис, както и задълбоченият анализ на историческите трудове на Спиридон Палаузов до Кримската война.