Българската култура между държавата и пазара

Продуктов номер: 14165
Изчерпана

Автор: АлександърДимчев | Васил Проданов
Категория: Актуални политически анализи | Теория на културата
Издателство: ИК ИФИ- БАН
Състояние: Нова книга
432 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР Жаждата за разговор по проблемите на българската култура витаеше във въздуха. Отделни реплики по вестници, бързо забравящи се идеи в медийното пространство, мимоходом подхвърлени въпроси - усещаше се недоизказаност. Оформяше се въпросът „Какво да се прави?" Така се роди идеята за национална конференция на тема „БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И ПАЗАРА". Инициативата дойде от Института за философски изследвания към БАН, който формулира темата и концептуалната рамка на конференцията и я предложи на Министерство на културата за дискусия, привличайки като съорганизатори Нов български университет и Института по изкуствознание към БАН. След това към инициативата бяха привлечени и представители на Софийския университет. Успехът на конференцията дойде от дефинирането на тема, която се оказа ключова за обяснение на сегашното състояние на българската култура, изминала по време на прехода пътя от тотално държавно субсидирана дейност до сложна съвкупност от активности, някои от които разчитат повече на държавата, други - на пазара. Новият начин на функциониране и социална роля на културата бяха довели до огромни промени както в нейното съдържание, така в статуса на различните нейни представители, в цялостната ситуация на нейното съществуване. Целта, която си постави конференцията, бе да се дискутират проблемите за състоянието, перспективите и менажирането на българската култура в условията на радикално променен баланс на нейното функциониране с помощта на държавно субсидиране и насочването към пазарни взаимодействия. Българското общество тепърва ще структурира сериозен културен пазар, като същевременно с присъединяването на страната към Европейския съюз ще се превърне в част от друго функциониращо културно пазарно пространство. Това означава реален сблъсък с едно ново разбиране за културата не само като изкуство и естетизъм, но и „културата като шоу-бизнес" (Умберто Еко), културата като икономика в „зрелищното общество" (Ги Дебор). За редица изследователи през втората половина на миналото столетие културата заема ролята на такъв двигател в развитието на икономиката, какъвто автомобилът през първата половина и железниците през втората на 19 век. Културната индустрия се свързва с развитието на една ориентирана към консуматорство икономика, чието настъпателно развитие започва от 20-те години на иналия век. През последното десетилетие българинът все повече се превръща в потребител и консуматор именно на културата като продукт - както в резултат глобализационните процеси, така и от собственото развитие на българската култура в условията на пазарното общество.