Bulgarskata pravoslavna curkva i rimokatolicheskite misii v Bulgariia (1860-30-te godini na XX vek)

Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860-30-те години на XX век)

Продуктов номер: 5912
Изчерпана

Автор: Румен Ваташки
Категория: България след Освобождението до 1944г. | История на религиите
Издателство: УИ Епископ Константин Преславски
Състояние: Нова книга
372 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска


Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860-30-те години на XX век). Църковно историческо изследване УВОД Християнската църква е основана от Богочовека Иисус Христос и има за основа живата вяра в Бога. Спасителят призовава всички отрудени и обременени в света. Неговият призив не се ограничава само в границите на една държава или народ. Християнската църква е универсална и спасителна за всички, тя прокламира и признава духовно-нравствената свобода на човешката личност. Християнската вяра е особено скъпа за нас, българите. Проследявайки историческото развитие на народа ни, виждаме, че най-ценностното за него е християнството. То си остава вековната крепост на народностното ни битие. Народосъхранителната сила на единство чрез църквата винаги е била в основата на решимостта ни да се противопоставим на всичко чуждо, като народ да устоим на превратностите на времето и да запазим националната си самобитност. Още като студент по богословие (1982-1987 г.) проявявах интерес към българската църковна история, като особено предпочитание имах към западните католически мисии у нас. В края на 1984 г. в частен разговор с католическия свещеник при църквата "Св. Йосиф" в София Франц Нонов разбрах, че освен францисканска, в България има и капуцинска мисия, а самият той е капуцин. Изхождайки от това, че капуцините са разклонение на францисканците и че двата ордена разполагат със свои мисии в България, аз предприех едно самостоятелно изследване по този въпрос. Неслучайно темата на дипломната ми работа в Духовната академия беше "Францисканци и капуцини и дейността им в България". Този научен интерес в голяма степен осмисли живота ми в следващите двадесет години. През всичките тези години творческото търсене, което беше завладяло сърцето ми, не ме напусна нито за миг. През периода 1989-1997 г. разширих обхвата на изследванията си, като включих нови ордени и конгрегации. От 1989 до 1991 г. специализирах "Теория и история на културата" при СУ със защита на дипломна работа върху "Дейността на западните католически мисии в България - францисканци, капуцини, пасионисти, баптистинци и редемптористи". Научните ми интереси като цяло са преди всичко в областта на историческото богословие.