Странна наука е историографията.Да издаваш присъди от дистанцията на времето, да възхваляваш или порицаваш личности, които немогат нито да ти благодарят, нито да ти възразят-е не само отговорност. Да анализираш наследството на учения означава да го възкресяваш, дори когато не го приемаш изцяло; да търсиш безпокойството на умове, за които науката не е професия, а призвание; да построиш мостове през миналото с измамната илюзия, че ще помогнеш на съвременниците си да прескочат пропастта на безвремието. Точно затова “светът на Бицилли” е силно предизвикателство за всеки историограф. Не само защото е част от слабо проученото и още по-слабо осмислено културно наследство на руската емиграция у нас.