Български народен календар

Продуктов номер: 7276
Изчерпана

Автор: Рачко Попов
Категория: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: СамИздат
Състояние: Нова книга
130 страници
меки корици
Първо издание: трето издание, 2006
Народност: българска

---

Няколко уводни думи Уважаеми читателю, настоящото четиво е предназначено за всеки, който иска да се запознае с традициите в празнуването на някогашните календарни обичаи и обреди на българите. Повествованието, което ви предлагаме, е свързано с твърде позабравения през последните няколко десетилетия православен църковнославянски календар. А неговата роля в сложния и продължителен процес на укрепване на народностното и националното самосъзнание и на създаване на държавност и самобитни културни ценности е доказана нееднократно от историческата и другите хуманитарни науки. Това популярно четиво ще ви даде възможност да опознаете по-отблизо духовното битие на нашите предци и да се потопите поне частично в техния отминал празничен живот. В следващите редове ще прочетете за по-значимите църковни и народни празници от гледна точка на тяхното съдържание, характерна обредност и митологична символика, така както те са били чествани през миналите столетия и до средата на XX век. Нашето описание ще следва православния църковнопразничен календар, започващ с отбелязването на Новата година. Всеки календар представлява стройна система за измерване и отчитане, за организация на времето в рамките на една цяла година. Но в различните календарни системи през историческите епохи от развитието на човечеството началото на Новата година се е падало на различни дати. Това е така, тъй като някои от календарите са слънчеви, сиреч те са съобразени с годишния път на слънцето и неговите астрономически изменения. Други календари са лунни, защото са подчинени на луната и цикличността на нейните фази. При тях времето се измерва с помощта на лунния месец. Има и календари, които са съобразени с появата на едни или други съзвездия, сред които с най-голямо значение се отличават Плеядите, назовавани от българите "Кокошка с пиленца", "Квачка" или "Власи". Днешният наш календар е от смесен тип - слънчеволунен. За пример ще си послужим с ежегодното определяне на два от най-големите и тържествени празника - Коледа и Великден. Коледа има всяка година постоянна дата - 25 декември, тъй като празникът е въведен с оглед на слънчевия календар и зависи от деня на зимното слънцестоене. Ала датата на Великден е всяка година променлива, тъй като тя се изчислява съобразно с лунния календар и зависи от времето на първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Променливи са и празниците, зависещи от Великден. Това са Сирни Заговезни и Тодоровден, Лазаровден и Цветница, Спасовден и Петдесетница. В древността по нашите земи е бил използван Римският слънчев календар, според който началото на Новата година се е поставяло през м. март. Март е бил месецът на римския бог на войната и на възраждащата се природа Марс. Едва през 46 г. пр. Хр. Римският календар е заменен от Юлианския календар, който поставя началото на Новата година на 1 януари. Постепенно, след свикания през 325 г. в Никея Първи вселенски събор, календарната реформа на император Юлий Цезар, чието име дава названието на м. юли, се възприема от всички държави, принадлежащи към лоното на християнството. Продължителността на Юлианската година е 365 дни и 6 часа, поради което на всеки 128 години се натрупва грешка, равна на едно денонощие. Така през XVI в. папа Григорий XIII въвежда нова календарна реформа, известна като Григориански календар. През 1582 г. той издава була до всички християнски държави, според която 4 октомври (четвъртък) да се последва от 15 октомври (петък), за да бъде поправена грешката от 10 дни. Тази реформа у нас е възприета през 1916 г. и според нея календарът се измества с 13 дни. Виждаме колко различни са отделните календарни системи и колко са сложни пътищата за тяхното проникване и установяване в официална среда. Определен научен интерес е и фактът, че заселилите се на Балканския полуостров прабългарски племена, които вземат участие в ново сформиралата се българска държава, имат свой календар, състоящ се от поредни дванадесетгодишни цикли. Всеки отделен цикъл е носил името на животно - кон, куче, петел, мишка, заек, маймуна, вол, змия. Една от главните особености на всеки народен календар е неговата строга цикличност. Това означава, че в резултат на природо-географски дадености, на климатичните условия и на значимостта на основните поминъци, календарното годишно време е разпределено в редуващи се природни и стопански цикли. Така например множество племена, народи и етнически общности в Европа и Азия разделят годината на две полугодия - зимно (студено, дъждовно) и лятно (топло, сухо). Подобна сезонна подялба е типична за традиционната народна култура на българите. След официалното възприемане на християнската религия и на християнския църковен календар двойното сезонно и стопанско деление на годината се осъществява от празниците в чест на светците Димитър и Георги. Българска народна поговорка гласи, че "Св. Димитър носи зимата, а Св. Георги лятото." Така посредством Димитровден (26 октомври) и Гергьовден (6 май) годината се обособява в два относително затворени природни и трудови цикъла. Това народно схващане за календарната година е живо почти до средата на миналото столетие и е от особено значение за цялостната стопанска дейност на българските земеделци и животновъди. Този основен модел на двусезонно деление на годишното време има и своите местни варианти, осъществявани най-често от двойките зимни и летни празници в чест на един и същи християнски светец (например зимен и летен Никулден, зимен и летен Атанасовден и пр.). Настоящото четиво е допълнено трето издание на моята книга и е съобразено с препоръките на много приятели и колеги, за което съм им изключително благодарен. Март 2006 година.