СЛАВЕЙКОВ, Рачо Петков (15.V.1857, Трявна - 23.II.1931, София) - публицист и преводач. Син на Петко Славейков, брат на Пенчо Славейков, Иван Славейков и Христо Славейков. Учи в Трявна; при баща си в Цариград (1870), като му помага при печатането на в. "Македония"; в Робърт колеж в Цариград (1871-1872) и гимназията в гр. Николаев, Русия, където живее в Южнославянския пансион. След обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) напуска последния клас на гимназията и постъпва като доброволец в руската армия. Служи в щаба на княз В. А. Черкаски; участва в боевете при Шипка като унтерофицер. Завършва военно кавалерийско училище в гр. Екатеринослав (1883). Кавалерийски офицер в Източна Румелия. Участва в бълг.-срб. война 1885 и в Русенския бунт (1887). Осъден е на разстрел, но успява да избяга в Русия, където завършва висша кавалерийска школа в Петербург (1891). През същата година се връща в България. Скоро е принуден отново да емигрира в Русия поради преследването на Славейковото семейство по време на режима на Стамболов (1887-1894). През 1895 се завръща в България с разрешение на правителството, за да се прости с умиращия си баща. Забранено му е да заема военна или друга държавна служба. Занимава се с публицистична, Журналистическа и преводаческа дейност. Активен член на Демократическата партия. Свързва се с ВМОРО. Оставя интересни спомени за Даме Груев, на когото е близък приятел. Чрез перото и словото воюва срещу корупцията в България. Наричат го "ангел с огнен меч". Пише статии и студии по военнополитически, военноисторически и литературни въпроси. Сътрудничи на "Периодическо списание:..", на сп. "Демократически преглед", на вестниците "Пряпорец" (1898-1932), "Знаме" (1924-1934), "Мир" и др. Кореспондент е на някои френски и английски вестници, сътрудничи на руския печат. Автор е на съчиненията "Отбраната на Шипка на 9-и, 10-и и 11-ти август 1877" (1902); "Тракийският кон и тракийското коневъдство" (1920), "Български народни обичаи и вярвания" (1924), "Петко Рачов Славейков" (1927). Превежда творби от английски и руски поети - К. Улф; Т. Кембел; Н. В. Гребел; М. Ю. Лермонтов; книгата "френската революция" (1895) от И. Карно и др. Използвал е псевдонима Детелинов, Р. П.