... Мъжът се втурнал подир своето момиче. То бягало, той тичал, то бягало, той тичал, то бягало, той тичал, додето най-сетне, като видяло, че бащата ще го настигне, златното момиче разперило ръце и хвръкнало като птичка. Дигнало се нагоре над къщите, над градините, над планинските върхове. Превърнало се на златна месечина и грейнало. Оттогава златното момиче се появява нощем на небето, цялата земя огрява и търси с очи своя роден край. Всички стари думи, които се срещат в приказките, са обяснени в кая на книгата.