Български военни униформи 1879 - 1945

Продуктов номер: 21557
Изчерпана

Автор: Александър Вучков
Категория: България след Освобождението до 1944г. | Военна история и техника, разузнаване
Издателство: Военно издателство
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789545094330
232 страници
твърди корици
Първо издание: 2010
Народност: българска

---

В областта на историческите познания униформологията е най-новата научна дисциплина, която от две десетилетия заема трайно място сред помощните исторически дисциплини. И досега у нас униформологията не е заела полагащото й се място в българската историческа наука. В своя сравнително кратък, но изключително богат период на развитие, който обхваща едва 130 години, българската военна униформа все още остава непозната поради ограничения брой конкретни изследвания или обзорни статии и книги. Посветени на определен период от време или на конкретни войни, те не могат да дадат точна представа за нейното изключително голямо разнообразие с големия брой основни и частични изменения. Не е събран и систематизиран огромният снимков материал, който често пъти е единствен източник на информация, поради факта, че част от заповедите, с които е извършена дадена промяна, или приложеният към тях илюстративен материал не са достигнали до нас. Остават непроучени и онези изключително ценни творби на редица големи български художници, които също са богат източник на информация поради педантичната точност, с която са представени различните видове униформи, снаряжение и въоръжение не само като цяло, но и в най-дребните детайли. За съжаление кръгът от хората, които се занимават с разработването на тази тема, е нищожно малък, а възможностите за обнародване на резултатите от извършените проучвания силно ограничени, което в голяма степен обяснява защо у нас тази наука все още не е в състояние да заеме своето място сред останалите помощни исторически дисциплини. Военната униформа се превръща в обект за системно и задълбочено историческо проучване едва от средата на XIX в. Безспорно най-голям интерес предизвикват шефските и лейбгвардейските полкове, чиито униформи се отличават със своята пищност и украса. Практиката да се отдават в заповеди всички изменения във военните униформи с приложените към тях черно-бели или цветни илюстрации и запазените авторски оригинали, заверени с подписите на владетели, министри на войната, началници на Генералния щаб или на командващи видове въоръжени сили, се превръща в неоценим по своята значимост извор за изследователя при проучване на определен исторически период, през който е била въведена или изменена определена униформа и свързаната с нея украса - пагони, еполети, отличителни знаци, наръкавни знаци за специалност в различните родове оръжие и войски, акселбанти, кокарди, бляхове, лядунки и т.н., върху някои от които се поставят съответните отличителни знаци. В специален обект за проучване се превръщат дори копчетата за униформите, върху които се отбелязва номерът на полка или отличителният знак на рода оръжие или подразделението със специално предназначение. Интересът към военната униформа се засилва особено много в годините след Втората световна война, когато в редица страни се издават многобройни трудове. Във Франция и от десетина години в Русия се издават специализирани списания, в които темата е военната униформа през вековете. Какво е положението у нас? За най-голямо съжаление ние се нареждаме на едно от последните места сред страните, в които на военната униформа се отдава полагащото й се заслужено място в научната и научнопопулярната литература. Докъм края на 60-те години на миналия век в специализирания военен печат намират място преди всичко някои критични статии по отношение на отделни нововъведения в различни части на униформата и някои исторически бележки на военния историк полк. Иван Стойчев. По откъслечни сведения около 1934 г. на военния художник Лазар Йорданов е възложено да подготви издаването на албум, посветен на българската военна униформа, обхващащ периода от Освободителната война до 1934 г. В резултат на извършените проучвания Лазар Йорданов ни е оставил изключително ценни 80 акварелни рисунки на униформи, в които са представени офицери, подофицери и войници от различните родове оръжие. Неизвестно по какви причини идеята за издаването на този албум не се осъществява. По същото време работи и Глинка, който създава една поредица от темперни рисунки на униформите от Сръбско-българската война, отличаващи се със своята изключителна изящност. Далеч преди тези двама художници истински шедьоври в областта на военната живопис са ни оставили художниците Ярослав Вешин, Антон Митов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Яким Банчев, Петър Морозов, Борис Денев и Атанас Михов, които с педантична точност представят в своите творби не само отделните униформи, но и детайлите от тях и наред с това войнишкото и конското снаряжение. Днес, от разстоянието на изминалите десетилетия, те се превръщат в изключително ценен източник на информация в хода на проучванията, които се правят и които предстои да бъдат направени. За съжаление до нас не са достигнали имената на преобладаващата част от военните художници, които са работили над проектите по обмундированието на Българската войска до началото на Втората световна война. Известно е само, че княз Александър I, който е притежавал известни художествени умения, е работил лично по проекта на първата униформа на Княжеския конвой, бъдещия Лейбгвардейски конен полк. Професорите от Художествената академия Стефан Баджов и Харалампи Тачев представят проектите на вензелите за шефските полкове и някои от отличителните знаци за пагоните и еполетите. Маринистът Петър Морозов създава отличителните наръкавни знаци за различните специалности във флота, а П. Качулев разработва проектите на кортика и отличителните наръкавни знаци за специалностите във Въздушните войски, а през 1946 г. и върху новите униформи и тяхната украса. Върху различни проекти се срещат имената на офицери, фелд-фебел-школници и собственици на фирми като Бердж Керестеджиев, Страхил Милошев и Оник Одабашан, които не само разработват някои от проектите, но в техните фирми се изработват и самите отличителни знаци. В периода от 1956 до 1989 г. различните видове униформи се разработват от полк. Райчо Пеев, който не само работи върху проектите, но и ги издава в три отделни илюстровани тома през 1957 и 1969 г. През 1961 г. със съдействието на началника на Националния военноисторичес-ки музей полк. Марин Михов започва подготовката на мащабната по своя характер проучвателна работа за издаването на многотомна „История на българската военна униформа", която да обхваща периода от VII век до 60-те години на XX век, с автори началникът на музейните фондове Тодор Добриянов и Христо Дерменджиев. В хода на проучването на архивната документация Христо Дерменджиев прави поредица от темперни рисунки на униформи и детайли от тях. По-късно към колектива е привлечен и полк. Райчо Пеев за раздела от 1950 до 1969 г. Според направените изчисления многотомникът трябваше да съдържа около 2000 страници текст и около 45 000 илюстрации. Това издание остана нереализирано. От края на 60-те години до днес Христо Дерменджиев публикува редица изследвания върху униформите и отличителните знаци за периода от Освобождението до 1995 г. След настъпилите политически промени в края на 1989 г. той е привлечен в комисията по промените във военната униформа, като разработва цялата текстова част и изготвя заповедта за видовете пагони и начините за подреждане на звездите и отличителните знаци върху тях, оформена с богат графичен илюстративен материал. В периода между 1992 и 1994 г. по негови проекти са изработени редица от отличителните и наръкавните знаци за родовете оръжие, войски и самостоятелни служби. От края на 80-те години започват своите проучвания върху историята на българската военна униформа художникът Александър Въчков, Даниела Цанкова-Ганчева и Венцислав Чаков, в резултат на което излизат редица публикации в научния и специализирания печат. Александър Въчков обогатява своите публикации и книги с голяма поредица от черно-бели и цветни прецизно изработени илюстрации, в които е отделено особено внимание и на най-дребните детайли. В своите работи той очевидно следва представителите на онази школа от военни художници, които оставят трайна следа в една област, на която са се посветили съвсем ограничен брой творци поради характерната специфика на обекта, който пресъздават. По негови проекти са изработени новите униформи на Националната гвардейска част и представителните роти на трите вида въоръжени сили - Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, с което бяха отстранени редица несъответствия в украсата им. Това с особена сила се отнася до гвардейската униформа, чието опорочаване беше извършено още през 50-те години на миналия век. Настоящият труд, който вече е в ръцете на читателите, е крайният резултат от упорита проучвателна работа в продължение на две десетилетия в Централния военен архив, Националния военноисторически музей и Военноморския музей във Варна. Чрез богатия си документален снимков материал и прецизно изработени илюстрации той представя по възможно най-добрия начин най-същественото от развитието на българската военна униформа в нейната 130-годишна история, с което запълва една голяма празнина в родната униформология. Христо П. Дерменджиев, член-кореспондент на Световната академия по хералдика и на Международния институт за орденски науки