Български възрожденци в Русия

Продуктов номер: 7929
Изчерпана

Автор: Лиляна Минкова
Категория: Български мемоари и биографии | Османски период и Българско възраждане
Издателство: Карина М
Състояние: Нова книга
350 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

С Русия са свързани годините на учение на мнозина дейци на Българското възраждане. Повечето проявяват още там дарбата си на поети и белетристи, публицисти и учени. С трудолюбието и патриотизма си, със стремежа си да са полезни на своя народ те печелят симпатиите на руската общественост. На хора известни, но и на други, чиито имена не откриваме в енциклопедиите, но които са правили живота на младите българи по-лек. Любен Каравелов остава десет години в Москва. Свободолюбивият му дух не го оставя равнодушен към политическите и социалните проблеми в страна, в която едва през 1861 г. е отменено крепостното право. Приятел, съмишленик и сътрудник той намира в лицето на революционера демократ Иван Гаврилович Прижов, завършил живота си в заточение. С негова помощ Каравелов навлиза в света на украинското народно творчество и литература, става първият българин, запознат толкова отблизо с миналото и настоящето на Украйна. Архивът на Каравелов и този на Прижов дадоха възможност да се напишат нови страници за българо-украинските връзки през XIX век: за сътрудничеството на двамата при издаването на „Памятники народного бьiта болгар", за съставената от тях докладна записка до Московския славянски благотворителен комитет, озаглавена „С какво може да е помогне на българите", и работата им над превода на Шевченковата поема „Неофити". С пътя на Каравелов като белетрист и публицист са свързани статиите за двете редакции на първите му повести и за творбите на Тарас Шевченко, вплетени в неговата публицистика, за преводите му из творчеството на Марко Вовчок и нейните уроци, отразени в най-зрелите му повести. Това е все градивен материал за една бъдеща монография за Любен Каравелов - с подробно навлизане в отделни проблеми и желание да се преодолеят неточности и пресилени изводи. Надявам се тези статии да допринесат един ден за осъществяването на замисъл, вълнувал Иван Шишманов - да се напише цялостно изследване „Украйна и Българското възраждане". Най-доброто в събраното тук е, че е опряно на немалко използвани за пръв път писма и документи. Намерени са в Архивния отдел на Руската държавната библиотека в Москва, в Държавния исторически музей в същия град и Московския Архив за литература и изкуство, а също и в архивния отдел на библиотеката „М. Е. Салтиков-Щедрин" в Санкт Петербург, на Държавния исторически архив и Архива на Руската академия на науките в този град. Много писма и документи, свързани с български възрожденци, учили в Москва, открих в архива на професор Осип Максимович Бодянски в Архивния отдел на Института за литература при Украинската академия на науките в Киев. На сътрудниците във всички тези архиви и библиотеки дължа искрена благодарност за помощта, която ми оказваха. Работата в архивите изисква по-продължително пребиваване в страната, упоритост при разчитането на трудни почерци, добро познаване на езика. Разбира се, и късмет в това злототьрсачество. Този род занимания не привлича младите изследователи и това също ме подтикна да направя откритото в руските архиви по-широко достъпно. Вече са издадени много намерени там ценни писма и документи, но и непубликуваните ценни документи за Българското възраждане са все още немалко и дано също видят бял свят. Не съм внасяла промени в работите, публикувани през 60-те и 70-те години. Не исках да бягам от допуснати наивни и необективни твърдения. Те са дан на времето. Някои от работите хвърлят нова светлина върху живота и дейността на възрожденци, за които е писано малко. За Захари Княжески архивите дават материал за книга. Само най-важното от намерено в тях е включено в казаното тук за Николай Катранов, Сава Филаретов, Спиридон Палаузов. Естествено е по-голямото внимание към възрожденци, създали поетически, белетристични и научни творби, но не трябва да сме неблагодарни и към личности като Иван Денкоглу, направил толкова много за българите, учили в Русия, с щедрите си дарения направил възможно издаването на паметници на старобългарската книжнина. На мнозина възрожденци, учили в Русия, продължаваме да сме длъжници. На Константин и Андрей Петкович, Иван Шопов, Константин Геров, Васил Караконовски, на мнозина от училите в Одеса и Киев. Много бих искала разказаното за живота на българските възрожденци в Русия да убеди, че въпреки ограниченията, налагани от правителството, въпреки всички трудности, те са срещали и искрени доброжелатели, подкрепа и разбиране. Намирали са ги в различни среди - и сред разночинци, и сред аристократи. Защото светът не е останал без добри хора - както казва мъдрата руска поговорка.