Българският комунизъм - социокултурни черти и властова траектория

Продуктов номер: 14418
Изчерпана

Автор: Ивайло Знеполски
Категория: Българска съвременна история | Исторически политологични изследвания | Социология
Издателство: Институт за ИБМ | Института ООД и Сиела
Състояние: Нова книга
360 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Професор в Софийския университет, гост-професор в ЕНЕSS (Париж), Директор на Института за изследване на близкото минало, основател и ръководител на форума „Софийски диалози". Създаден през есента на 2005г., Институтът за изследва не на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и в обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмисле но и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъка на различни частни памети и стратегии за манипулирането им се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята или по-точно историята премине през тях, без да разберат какво точно им се е случило. Институтът си поставя за цел насърчаването и подпомагането на изследванията в областта на съвременната българска история, както и методологическото обновяване и обогатяване на тези изследвания. Стремежът ни е да помогнем на младите хора в България и на всеки четящ и любознателен гражданин да получат адекватно познание за отминалия период. Поредицата МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО, осъществявана съвместно с Институт „Отворено общество", ще предлага резултатите от извършваните изследвания. СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР: ЗА ХАРАКТЕРА Е ЦЕЛИТЕ НА КНИГАТА ПЪРВА ЧАСТ: УСТАНОВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ. «НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ» И ТОТАЛИТАРНО ГОСПОДСТВО I. Властова траектория на комунистическия режим в България II. Началото: преврат, народно въстание, окупация или революция? Комунистическата съпротива – днешната война на цифри и техните интерпретации Реторики на героизиране и стратегии на виктимизиране Контекстите на българското и югославското съпротивителни движения Девети септември – един предизвестен разпад За смисъла на понятията III. Курс към мобилизиране на масите Партията от нов тип – основно оръжие на комунистическата хегемония Курс към масовизиране на комунистическата партия и национализиране на масите Социален деконструктивизъм и дълбока криза на идентичността Съблазняване и ентусиазиране на масите Политическа употреба на егалитарните нагласи Неизбежният данък на идеализма Социалният миметизъм – оръжие за оцеляване Интелектуалците и комунистическата власт Двата антифашизма и днешните опити за пресемантизиране на «деня на победата» IV. Революционно насилие и тоталитарен произвол Дивото правосъдие и неговите мишени Културни предпоставки на насилието Колко са действителните жертви Народният съд – продължение на дивото правосъдие с други средства Народният съд и Нюрнбергският процес Фашист – една генерализираща метафора Експроприацията – символна форма на класов геноцид V. Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и «народната демокрация» Дневникът на Георги Димитров Георги Димитров – творение на Сталин Две родини, два дълга За природата на народната демокрация Последният урок на Сталин Семантичната двойственост на понятието народ VI. Аграризъм, комунизъм, аграркомунизъм БЗНС и БРП(к). Из история на отношенията – прилики, отлики, съперничество Александър Стамболийски и идеологията на аграризма Борба за селските маси. Опити за реанимиране на аграризма в границите на Отечествения фронт Разединение и разгром на земеделското движение Новата роля на сдружените земеделци в комунистическата стратегия Аграркомунизмът – български вариант на комунизма VII. Съветизацията на България – основен ресурс на комунистическата власт Обективни и субективни предпоставки за бързата съветизация на страната VIII. Изплитане на тоталитарната мрежа Разрушаване на социалната структура и алиениране на обществото Народна демокрация и тоталитаризъм Малките страни и тоталитаризмът Имитативността на режима като фактор за смекчаването му ВТОРА ЧАСТ: РЕАЛНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ КРАЯТ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО МЕЧТАЕНЕ ІХ. Форсирана индустриализация и социално инженерство Насилствено акумулиране на финансови ресурси Един важен ресурс – национализирането на масите Човешката цена на комунистическия растеж Процесите на миграция и акултурация в призмата на изкуството Комунизмът – хитрост на историята? «Ние построихме две Българии»: зад кулисите на пропагандната реторика Х. Консенсус около нормите на режима през 60-те години: корумпиране на обществото Групови и индивидуални стратегии за включване в консенсуса Социална политика в «служба на народа» Корумпиране на масите Купуване на политическата лоялност Общество на генерализираната корупция Природата на политическия режим и характерът на социалната политика Социалните придобивки от времето на комунизма в изпитанията на прехода ХI. Посланията на понятието «реален социализъм» Археология на понятието Прочити «отгоре» и «отдолу» на понятието «реален социализъм» Контекстуални значения на понятието «реален социализъм» Краят на комунистическото мечтаене ХІI. Социална структура на «реалния социализъм» Работниците и селяните - две «дружески класи» Номенклатурата – една нова класа? Комунистическата собственост – ничия собственост Социални страти или социални роли Комунистическото общество – аморфен агрегат от индивиди ХIII. Масовизиране и бюрократизиране на комунистическата партия и обществените последици от това Синдромът «Галилео Галилей» Разцепване на партийните елити. Увеличаваща се пропаст между ръководния апарат и партийната база Апаратчици и технократи. Кадровите рокади и социалните им последици ХIV. Граници на комунистическата политическа модернизация Разминаване на процесите на индустриализация и модернизация Имитативната модернизация Липсващият субект на реформите ЕПИЛОГ ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ – КОМУНИЗМЪТ ПРЕД НЕРАЗРЕШИМА ДИЛЕМА Ивайло Знеполски, „Българският комунизъм: социокултурни черти и властова траектория", изд. „Сиела", Институт за изследване на близкото минало, 2008, 360 с, 15лв. Появи се първото изследване, което с концептуален размах разказва и анализира целия български комунизъм. Панорамата е внушителна: социална критика и културна история, Политология и история на понятията - всички работещи инструменти на социалните науки са включени в дълбинния анализ на Знеполски. Прелестните места в изложението са малките истории на отделни личности - от Георги Димитров до Славка Славова, чрез които комунизмът започва да говори и жестикулира на живо. Виртуозното композиране на големи и малки сюжети превръща книгата в особено концептуално четиво - едновременно учебник, но и книга за удоволствие. Учебник за удоволствие. Първата проницателна съвременна теория за българския комунизъм. Из „Литературен вестник, 2008/брой 21”