Предлаганата книга представя изследванията на авторката в областите на лингвистиката и славистиката и цели да покаже предисторията на компаративната лингвистика в Европа, интереса към славянските езици, родствените им връзки с други езици и мястото на българския език в лингвистичното мислене от тринайсети до осемнайсети век. Българският език е изследван в неговите ранни реализации през периода ХVІ – ХVІІІ в. в различни дискурси, които представят корените на модерните времена: печатна форма, любовен дискурс, регистрации на текстове или изрази,
означени като «български» в други страни и т.н.
В увода въпросът за ранните културни и езикови връзки на българи с европейския запад е анализиран в светлината на езиков материал и исторически данни.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
УВОД
ПЪРВА ГЛАВА
Вписвания на българския език и славянските езици в предисторията на компаративната лингвистика
1. Тринайсети век – класификация / класификации на езиците и изказване за езика на българите
1.1. Анонимна Баварска хроника
1.2. Роджър Бейкън за езика на българите
1.3. Собствено българският (lingua eteo Bulgarica) в езиков спесимен
Първа в света лингвистична енциклопедия
3. Зигмунд Гелен и неговите сравнителни таблици
4. Данни на Бартоломей Георгиевич за южнославянските езици
Теодор Библиандер –знае за българския език и изтъквафлексиите като база за сравнение
Теория за езиците - матрици: имплицитна и експлицитна
6.1. „Далматински език― в речника на Фауст Вранчич
6.2. Експлициране и систематизиране на теорията заезиковите матрици: Йосиф Юстус (Жозеф Жуст)Скалигер
7. Йеронимус Мегизер: езикови спесимени
7.1. „Илирийският език― на Йероним Мегизер
7.2. Езиковите спесимени на Йероним Мегизер
8. Дубровнишка школа в подготвителния етап накомпаративната лингвистика
8.1. Сравнителните материали на Мавро Орбини
8.2. Себастиан Долчи (Себастиан Сладе) и родството междуанглийския и „илирийския
9. Познание за българския език през ХVІІІ в.: Л. Ервас и Пандуро
10. Православната култура и българското езиково наследство
10.1. Терминът български (БЛЪГАРСКИ) език през ХVІ век
10.2. Българският език в руската научна мисъл. Първи езиковспесимен на българския език чрез молитвата „Отче наш" ( руски източник: 1781 г.)
10. 2.1. М. В. Ломоносов обособява „славянските българи”
10.2.2. А. П. Сумароков и родството между езиците
10.2.3. „Отче наш― на български език
10.2.4. Диференциация на езиците
10.2.5. Индоевропейски поетически синтаксис в Господнятамолитва
11. Речник на Петър Палас с участието на Екатерина Велика – без данни за българския език
ВТОРА ГЛАВА. Кълновете на новите дискурси
1. Представени ли са българите и българският език вКирхеровия сборник (Рим, 1652)?
2. „Българските песни―в литературата и фолклора (илимежду тях)
2.1. Жанр
2.2. „Българските песни―бугарщиците (песни с дълъг стих)
3. Българско-гръцки разговорник от ХVІ век: любовният дискурс
3.1. Езикови особености на паметника
3.2. Състав на сборника
3.3. Културен контекст за песните от ХVІ в.
ТРЕТА ГЛАВА. Гутенберговата революция
1. Гутенберговата революция и православните южни славяни:културни и езикови нагласи
1.1. „Сборник за пътници” (1519/1520) и творбите на старатабългарска литература
1.2. Първият южнославянски буквар и фонология на четенето
1.3. Съдбата на южнославянските печатни книги
2. Кирилицата в Рим
2.1. Дветете азбуки и названията им: „йеронимиана” и„кирилиана”
2.2. Джамбатиста Палатино
2.3. Шрифт на Робер Гранжон
3. Първа книга, „подарена” от автора й на българския народ
3.1. Латинска и университетска образованост през ХVІІ век
3.2. Жанр на „Абагар”
3.3. Съдържание на „Абагар”
3.4. Псалм 148: текст при Божидар Вукович и при Филип Станиславов
3.5. Полонизмите в езика на „Абагар”
3.6. „Абагар” в творчеството на Филип Станиславов
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗВОРИ