Българските градове

Продуктов номер: 15107
Изчерпана

Автор: Светлин Кираджиев
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | География, пътеводители
Издателство: Гутенберг
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789546170385
416 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2008
Народност: българска

---

Градовете са огледало на материалната и духовната култура на всяка нация, на цялото човечество. В тях през вековете се стичат най-будните, най-свободолюбивите, най-предприемчивите, най-творчески изявените личности. Градът се превръща в гигантска творческа лаборатория, и в него се създават най-значителните човешки постижения, от него тръгват прогресът и великите идеи, за да върви човечеството към преуспяване и съвършенство. Притегателната сила на градовете расте неимоверно бързо. В географската наука градът се схваща като селище със сравнително многобройно население, което влага труда си преди всичко извън аграрното стопанство - най-вече в индустрията и обслужващата сфера, възприета в най-широк смисъл. Градовете възникват още в Античността като рожба на напредъка в стопанския живот, на увеличаващата се духовна култура, наред с материалната и на струпването на относително големи човешки маси. Мемфис, Вавилон, Йерусалим, Атина, Рим, Византион са сред най-големите градове в древността. Но „истинското", „стремителното" развитие на градовете започва в Новото време, когато бързо се разрастват занаятите, манифактурата и най-вече индустрията, разширяват се неимоверно съобщителните и търговските връзки, банковото дело. Хуманизмът и Ренесансът проправят пътя и на небивал духовен напредък, и на забележителни постижения в областта на културата. Християнският Рим, Венеция, Флоренция, Париж, Лондон, Виена, Берлин, Ню Йорк, Токио и много други са жалоните в новия път на развитие на градовете по света. Градът концентрира в себе си не само многобройно население, но и грамаден икономически потенциал. Той организира и ръководи стопанската и другата дейност на обширни територии, гравитиращи към него, а понякога дори и на цялата страна. Чрез транспортната мрежа, на която градът е основен възел, се осъществяват интензивни и многостранни връзки с обширни територии. Градът обаче трябва да се възприема не като случаен сбор от територия, хора, сгради, улици, стопански обекти, комуникации, зелени площи и други, а като многостранен комплекс, извънредно сложна система, огромен организъм, който възниква, развива се, усъвършенства се, а понякога и отмира, но след като е просъществувал обикновено продължи телно време. В него се формират специфично устройство, архитектура, облик, бит, атмосфера и дух, дори ухание. Големият град е средоточие на колосален и разностранен интелектуален и творчески потенциал. В него често са концентрирани многобройни маси от хора, създатели на самия град и на всичко в него. Той е огромна строителна площадка, гигантска ковачница на кадри, на идеи и творчество. Оттук се ръководи животът в държавата, нейната политика, а в някои случаи дори и световната политика. Големият град е огромно хранилище, „акумулатор" на знания и информация, тук са висшите учебни заведения, академиите на науките, библиотеките, музеите, картинните галерии, архивите, тук се създават и издават хиляди книги, стотици вестници и списания, тук най-ярко изпъкват постиженията на градоустройството и архитектурата, културните паметници и забележителности. Градовете имат свойството необикновено много да обогатяват жителите си, както и посетителите им. В градовете се кове бъдещето на света. Същевременно обаче градът е синтез и на огромни противоречия. Многомилионните градове са в съседство с незначителни градчета. В големия град има хора, „които не си знаят парите", но и бедняци, клошари, лумпени, просяци, умиращи от глад. Тръгнеш ли от центъра, където са къщите-дворци и шеметните небостъргачи, можеш да стигнеш и до „прелестите" на бедняшките квартали, на фавелите, бидонвилите, окаяните бамбукови колиби. Недалече от просторните разкошни паркове могат да се срещнат някъде и тинести мочури и зловонни блата. В градовете живеят знаменитости на науката, литературата, изкуството, но и банди от престъпници, хулигани, наркомани, скинари, уличници. Никъде другаде прекрасното и възвишеното в живота не вървят заедно с противното и отвратителното, благодетелността съжителства с концентриран порок. Градът крие в себе си както достойнствата, тъй и недостатъците в развитието на човешките общества през вковете. През последните столетия градовете отбелязват, бихме казали, гигантско развитие. Не са малко онези учени и интелектуалци,които „предсказваха", че разрастването им ще спре, вследствие на настъпилите в тях жестоки противоречия и непреодолими проблеми, но това не стана. Те въпреки всичко показват удивително умение да се преборват с трудностите в развитието си, урбанизацията все повече се засилва. Колкото градът се превръща във все по-сложен организъм, на който проблемите се умножават и се увеличават трудностите за тяхното преодоля ване, толкова той като че ли по-бързо расте, а желанията му за съществуване и за роля в обществото се уголемяват. Градовете са обект на изучаване от историци, икономисти, финансисти, социолози, градостроители и архитекти, еколози, военни специалисти и др. Географите също имат широко поле за изследване. Те разглеждат града като един от основните елементи на географската среда, схващана в най-широк смисъл. Градът естествено има географско положение, което може да бъде астрономическо и геополитическо, но е свързано и с релефа, климата, водите, растителността на околностите. От особено важно значение е транспортно- географското му положение. Градът е тясно свързан и с историческите събития и превратности. В него се съсредоточават човешкият, стопанският, интелектуалният потенциал. Той е поле за многобройни човешки изяви.. Градът обикновено е място за живеене на съвсем немалък брой хора със специфичен дух и идентичност, способности и постижения, характер и начин на мислене, светоглед и възпитание, които го правят изключително интересен за географско изследване от научна и практикоприложна (конструктивна) гледна точка. Той е и огромен стопански и социален комплекс, където преди всичко е съсредоточена икономическата мощ на страната и е показан нейният жизнен стандарт и възможности за напредък. Изучаването на взаимовръзките град - страна, както и между самите градове е също от извънредно важно значение. Градът е и удивителен синтез на материална и духовна култура, което дава възможност на географа да анализира връзките и взаимодействията между природата, човека, икономиката, културата. Да допринесе с оглед благото на хората, за най-разумното и най-полезното негово териториално устройство, организация на бита, духовен живот, възможности за човешки изяви. Географските знания за градовете имат за младия човек не само важно познавателно значение, но му помагат той да намери подобаващо място и роля в сложния градски организъм. Всеки градски жител трябва да опознае преди всичко града, в който живее, неговата всестранна роля в развитието на родината, големите личности, които са осъществили попрището си в него, обогатили са го и са оставили непреходни следи за следващите поколения.