Българските съюзи в публицистичен текст • Лингвостатистическо изследване

Продуктов номер: 9899
Изчерпана

Автор: Елена Тодорова
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Херон прес
Състояние: Нова книга
92 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР Употребата на съюзите в публицистичен текст е поредният етап от работата по темата, имаща за задача да анализира количествените противопоставяния между отделните части на речта и вътре във всяка от тях според данните за разпределението им в текстовете на българския печат. Като основен материал е използван Честотният речник на българската публицистика [Тодорова, Панчовска 1995; 2001], отразяващ появата им в ежедневниците, излизали в централното и представително за целия следвоенен социалистически печат десетилетие (1966-1975 г.). Предмет на изследване досега са били лексикалните, семантичните и отчасти словообразувателните и морфологичните особености на съществителните, прилагателните, глаголите, наречията и местоименията, които пряко и най-ярко насочват към това, какво и как се е поднасяло на масовия читател. Очерталите се степени на типичност и нетипичност на едни или други факти са интерпретирани с поглед към същността на обществения живот през този период, отразяваща се в езика и - естествено и в най-голяма степен - в езика на печата, радиото и телевизията [Тодорова 1993, 1993-1994, 1995 и др.]. На пръв поглед при съюзите като служебни, непълнозначни думи вероятността за съществени допълнения към очерталата се картина изглежда сравнително неголяма. Изследването си поставя за цел да провери това, като предварително отхвърля подобно предположение. Анализът тук е съсредоточен специално и в по-широк съпоставителен план върху количествените отклонения между отделните съюзи в отделните жанрови разновидности на текста, разглеждани по отношение както на общата вестникарска норма, така и помежду им. Този подход дава допълнителни и по-големи възможности за тяхното обяснение с влиянието на различните комуникативни цели, които са в основата на жанровото разслоение на вестикарския текст и от които зависят специфичните различия в реализирането на свързващата функция на съюзите. Подбраният и обработен по този начин материал на Честотния речник на българската публицистика е достатъчно представителен като база от данни не само за синхронни, но и за разнопосочни диахронни изследвания, издигащи съпоставителния анализ и изводите от него на ново и по-широко равнище.