Българско книгоиздаване • Ретроспекции • Тенденции • Структори • Модели

Продуктов номер: 10381
Изчерпана

Автор: Лъчезар Георгиев
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология | Медии и комуникации
Издателство: УИ Св. св. Кирил и Методий-Велико Търново
Състояние: Нова книга
344 страници
твърди корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР Тази книга обобщава неколкогодишните наблюдения на автора по въпросите на книгоиздателския процес у нас. Независимо че част от главите в нея са посветени на ретроспективни наблюдения, все пак целта е да се очертаят посоките в развитието на книгоиздаването у нас през XX век, да се набележат основните тенденции и явления, свързани с книгоиздаването, с неговото структуриране и управление, с подготовка за излизането на книгата на пазара като интелектуален продукт, с маркетингови и рекламни взаимоотношения при нейното промоциране и реализация пред читателската аудитория. Когато говорим за съвременно книгоиздаване у нас, все пак трябва да очертаем неговите граници. Предпоставки за възникването му може да търсим в Българското възраждане, когато се забелязват сериозни опити за институционализирането му чрез училищни печатници и акционерни дружества. Всъщност тук става дума повече за опити с българско участие - Пандели Кисимов в Търново и Драган Цанков в СВИЩОВ не получават официални разрешения да разкрият свои печатници в Дунавската област, не е разрешено и откриването на училищна печатница в Габрово въпреки големите усилия на Неофит Рилски и неговите сподвижници от Одеса. Явно османското правителство сериозно се безпокои от развитието на българската книга и книгопечатното дело. Едва с приемането на Отоманския закон за печата в края на 1864 г., в Русе се разкрива правителствената Печатница на Дунавската област, изиграла важна роля за книжовните процеси и укрепването на издателското и печатарското дело у нас - и със създаването на училище, в което се обучават млади печатарски работници българи, и с издаването на разнообразна книжнина от български автори на преференциални цени, и с издаването на периодични издания. В Цариград все пак разрешение за дейността на своите печатници-издателства получават Драган Цанков и Боян Мирков, Петко Р. Славейков, Петър Карапетров, а Българско печатарско дружество "Промишление" може да се счита за първият български издателско-полиграфически комплекс с целостен завършен цикъл на творческа дейност, производство и маркетингова структура, макар и в столицата на Османската империя. И българската емиграция в чужбина - Букурещ, Браила, Болград, Виена и пр. има своите сериозни приноси за книгоиздателските проиеси до 1878 г. Тези приноси са дело на редица издатели от вътрешността на българските земи - Ем. Васкидович и Н. Бозвели, Христаки Павлович, Тодор Хрулев, Хр. Г. Данов, Др. Манчов, Николай Павлович, Иван Момчилов и т.н. В Болград пък е изградена първата училищна печатница-издателство при българската гимназия -до 1878 г. излезлите там книги (календари, буквари, христоматии, преводна литература, нормативна документация) надхвърлят 70, измежду продуктивните авторите биват Сават Радулов и Павел Калянджи; същевременно излизат няколко периодични издания: "Духовни книжки", "Общ труд", "Пътник", "Ялпуг", "Ехо на Болград", "Български глас", а сред редакторите са такива значими дейци на книжовността като Теодоси Икономов, Райчо Блъсков и Киро Тулешков. Изданията на тази училищна печатница-издателство се разпространяват с родолюбивата намеса на издателя-книжар Христо Г. Данов по различни краищата на българските земи от Мизия през Тракия, та чак до Македония. Новото българско книгоиздаване започва да набира скорост още с преместването на първата българска печатница след Освобождението от Браила в Свищов по време на Освободителната война, както и с пренасянето на сдружението на Янко С. Ковачев и Хр. Г. Данов от Виена в Пловдив непосредствено след неговото освобождение. Областната печатница в Пловдив и Държавната печатница в София полагат основите на серизни полиграфически институции, свързани с българското книгопечатане. По-късно и Печатницата на Армейския военно-издателски фонд действа като важна издателско-полиграфическа институция между двете световни войни. Именно в дейността на новото поколение издатели като Т. Ф. Чипев, Христо Хаджиев, Юрукови, Александър Паскалев, Стоян Атанасов, Иван Игнатов и синове, Гео Милев, Стилиян Кутинчев, Светослав Славянски, Тодор Синджирлиев, Славчо Атанасов, следовниците на Хр. Г. Данов и още редица достойни радетели за книгата следва да търсим началото на съвременното ни книгоиздаване, което след Първата световна война намира своя реален израз в солидни издания и библиотечни поредици, богат издателски репертоар, тематично разнообразие. Неслучайно, вгледаме ли се в издаваните книги, ще открием качествени автори на българска белетристика, поезия, пътеписна книжнина, а и образци на световната литературна класика, която се издава от най-авторитетните наши издателства. Следващият етап от книгоиздателската дейност в България може да се обособи в периода между национализацията на книгоиздателствата и печатниците, която върви ускорени темпове през цялата 1948 г., до 10 ноември 1989 г. Това е време на централизирана издателска дейност, на идеологически обременени структури и социалистическа планова икономика на книгоиздателските процеси. Периодът на демократичния преход може да разглеждаме като съвременно състояние на книгоиздателските процеси у нас в условията на демократизиращ се книжен пазар, частна издателска и печатарска собственост, раздържавяване на институциите - разбира се, както с положителните моменти, така и с негативите в тяхната работа. Без да претендира за изчерпателност, авторът е счел за уместно да изследва важни моменти от посочените периоди в развитието на съвременното ни книгоиздаване, като акцентира както на теми, свързани с историята, така и с теорията на книгоиздателските процеси, оформлението на книгата, работата на книгоиздателския бизнес в съвременни условия, печатарското дело. Изданието е предназначени за студенти, преподаватели, книгоиздатели, читатели със специални интереси по проблемите на книгата и книгоиздаването у нас и представя още един поглед по разглежданите въпроси. Заедно с това авторът изразява и благодарността си към служителите от Български исторически архив при Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - София - Аня Дженева и Владимира Калъчева, за оказаното разбиране и съдействие при подготовката на настоящето издание.