Българско – Ромски речник/Dasikanu - rromanu vak

Продуктов номер: 6340
Изчерпана

Автор: Савчо Савчев
Категория: Други речници
Издателство: SDS
Състояние: Нова книга
206 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

КРАТКИ УВОДНИ ДУМИ Двата речника - "Ромско - Българско - Английски" и "Българско - Ромски", - вече издателски факт, направих, за да си помогна в преводите на Сливенски диалект на ромски език, дейност, започната през последната година на отминалото вече хилядолетие в списание "Andral - преводът на "Ад" на Данте Алигиери, на "Бхагавад-шта", на Древна египетска поезия, на Федерико Гарсиа Лорка, на Франческо Петрарка, на Христо Ботйов и на отделни неща на Пушкин, Елиас Канети, Емилиян Станев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин и други автори, а така също и редактирането на превода на Панайот Апостолов (Женкен Поню) на "Старопланински легенди" на Йордан Йовков. Няма да скрия, че и двата речника съм ги направил "за себе си", за да мога да списвам списанието. Но като ги правих "за себе си", осъзах, че правя нещо, което ще ползва и други хора и това беше допълнителен стимул цялото да се свърши възможно по-добре. Читателят следва да има предвид, че и този речник не е тясно лингвистичен и че не е правен от лингвист. Това е писателски речник! Лингвистът няма право на творчество в същинския смисъл на думаа - той само регистрира езиковите явления и в никакъв случай не би си позволил да измисли нещо. Писателят не е ангажиран с подобен неписан закон, неговият импулс е друг - да твори езика. Това именно прави всеки писател и благодарение на това литературният пласт, на който и да е език, разширява и обогатява пространствата си. Настоящият речник отново се съсредоточава най-вече в Сливенския диалект. Защо обаче включвам отделни думи от други диалекти, а и думи от хинди и санскрит? Защото исках да помогна на читателя и да му дам възможност да се изрази по-точно, по-ясно, исках да разчупя черупката на местния диалект и да го "въвлека" в по-обширни езикови пространства. Имам ли право на това? Защо не?! Литературният език не е разговорният език, литературен език владее интелигенцията на един народ. Илюзия е да си въобразяваш, че обикновеният човек от еди-коя си махала би употребил дума от друг диалект, която той е изгубил или конкретният диалект изобщо не познава или никога не е познавал, илюзия е да се въобразяваш, че той би употребил на улицата думата sidhanta (решение, окончателно решение), заета от санскрит, дори и да му я кажеш. Но един преводач би я употребил ако му потрябва. Ако не за друго, то дори и да си свърши конкретната работа по даден текст. В настоящия речник пак включвам думи и от други диалекти, когато няма съответствие в Сливенския, а понякога и съзнателно давам варианти на отделна дума или израз, които се срещат в различните диалекти, за да види читателят разликата във фонетиката или в граматичните окончания. Така той би се ориентирал в цялото - ромския език, - по-добре. В този смисъл основната задача и на двата речника винаги съм възприемал като откриване на нови възможности пред нас, като провокация към нас самите да се опитаме да вникнем отвъд видимото от пръв поглед, зад битовото и всекидневното. Защото, макар и тъкмо то да е съхранило съхраненото до сега, то е и "пелената" пред ума, а и "предпазният клапан" сакън да не поемем ангажимента на малко по-разкрепостеното мислене и творчество, без което каквото и да е по-нататъшно развитие на езика би се оказало не невъзможно, но при всички случаи много-много по-бавно. Днес, след като, в общи линии, завърших работата си върху "Ромско - Българско - Английски речник" и "Българско - Ромски речник" бих могъл да кажа, без излишна скромност, че само за няколко години направихме доста. Стореното е и още едно доказателство, че ако един народ има възможност да направи нещо за себе си, рано или късно той ще оползотвори тази възможност по най-добрия за себе си начин. Искрено се надявам, че ще продължим напред, искрено се надявам, че направеното до сега е наистина само началото... Разбира се няма речник, който да е "завършен", всяко издание е само етап, то е отражение на езика на определен етап от неговото развитие и битие във времето. Само месеци след издаването, "Ромско - Българско - Английски речник" набъбна в компютъра ми с цели две коли. В този смисъл подобни трудове се правят цял живот. Благодаря на Биргит Игла за разрешението и в края на това томче да публикувам отново нейното чудесно изследване върху морфологията на Сливенския диалект, което несъмнено обогатява научната стойност на изданието, но ще бъде и от полза на всеки, който проявява лингвистичен интерес към ромския език и специално към Сливенския диалект. Отново благодаря на всички, които и до ден днешен ми помагат в намирането на позабравени думи. Parikerava tumingi, ovin sasti-vesti!