ВСЕ ПАК Годините отлитат, а аз съм още тук без жалба, без молитва на времето напук. Приятелите стари редеят всеки ден – аз пиша мемоари на миналото в плен. За бъдещето свое не мисля вече аз, защото знам, че то е от вечност светла част. Ако съм глух, ще чуя душевния си стон, ако съм сляп, ще видя сияещ небосклон. На нашата планета годините летят, а там, в „небитието", те връщат се назад. Илюзията сладка крепи ме всеки миг- все пак последна схватка ще дойде в час велик!