Доцентите по нищета, с проядени от тъмни думи зъби, растат на тротоара през нощта като нелепи, черни градски гъби. На гражданството спретнато, гнусливо му иде да им бие шута, поглежда ги с цинична срамежливост, прескача ги във жарещия студ. Но можеш ли прескочи нищетата, като живота е неистово голяма, тя има още два милиарда братя и знае само думичката „няма"! Доцентите по нищета сгъват мрака бавно и смирено, в торбичката с най-простите неща погалват свойта тихичка вселена.