ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ (1908-1992) е „поета на усмивката" изявен в 30-те години на ХХ-ти век, писател, преводач, журналист (основател на сп. „Славейче") и автор на литература за деца. С „кристална чистота на стиха" Лъчезар Станчев извисява любов и усмивка над градския „дзифт" и възвестява „пролет на булеварда", за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града. „Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме" си спомнят последователите от „звездната плеяда" (Вутимски и поетите от 40-те години). Лъчезарният текст на песента „Усмивката" с музика от Митко Щерев е хит на „Трамвай № 5" Изключителна оценка за поезията на Лъчезар Станчев от колегите писатели е приемането му на първо място по брой гласове за член на СБП (председател Добри Немиров), след тайно гласуване в 1937 г., измежду 48 кандидати, от Ран Босилек, Д. Б. Митов, Г. Цанев, Д. Талев, ..., до Змей Горянин, Радевски, Чудомир, Караславов... Голямата годишна награда за поезия получава за „Земя под слънце" в 1939 г. - коментирана от Йордан Бадев във в. "Зора".