Цар Борис III познатият и непознатият

Продуктов номер: 5125
Изчерпана

Автор: Дончо Даскалов
Категория: България след Освобождението до 1944г. | Български мемоари и биографии
Издателство: Агато
Състояние: Нова книга
230 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: българска

---

ПРЕДГОВОР Да се напише книга за цар Борис III, да се търси неговото място в българската история, неговата роля в решаването на съдбовни въпроси от историческия процес, е трудна работа. Още по-трудно е да се извлече една обобщена личностна (политическа и психологическа) характеристика. Има излезли много книги и биографии за царя. Непосилно е дори предаването на тяхното съдържание в сгъстен план поради сериозните различия в преценките за българския монарх. Трудността произтича основно от липсата на документален материал, който по категоричен начин да утвърждава оценката на неговите възгледи, ролята му в отделните исторически събития. Известно е, че цар Борис III не е оставил нито литературно, нито документално, нито епистоларно наследство. Като че ли сериозно се е вслушал в съвета на баща си Фердинанд да не оставя никакви писмени съчинения, както и кореспонденция, която по-сетне може да се използва срещу него. За нещастие, огромната кореспонденция, писана до него вътре в страната и от политически лица от други страни, е унищожена или загубена. На пръсти се броят собственоръчно написаните и подписаните от него писма./ Напоследък бяха открити и публикувани от проф. Зина Маркова 28 писма на цар Борис III до граф Робер дьо Бурбулон, който е бил в свитата на Фердинанд през 1887 -1903 г. Писмата, подписвани с псевдоними, разкриват интересни страни от характера на Борис III и дават оценки за важни събития./ Изявленията и интервютата на цар Борис III са съвсем малко и ограничени по обем. Неговите тронни слова са кратки и с най-общ характер. Историци и биографи на цар Борис III анализират не толкова казани от него мисли, писмено отстоявани позиции, лична роля във вземане на решения и пр., а това, което другите са записали или си спомнят за царя. За щастие, има няколко исторически извора - дневникът на царския таен съветник Любомир Лулчев (на места твърде субективен) и дневникът на Богдан Филов, които могат да дадат по-пълни сведения за личния живот, преживяванията на царя, както и позициите, които заема при съдбоносни събития за нашата страна. Има спомени на близки на царя хора, които са повлияни силно от духа на времето, когато са писани, и наситени със знака "плюс" или "минус". Затова всеки опит да се напише мотивирано историческо изложение или сгъстена личностна характеристика на цар Борис III ще създава опасност от допускане на грешки. Авторът съзнава тази опасност, затова се опитва да включи в своето описание всички излезли от печат исторически и документални книги.