Цар Симеоновият Съборник от X век - Изследвания I

Продуктов номер: 11980
Изчерпана

Автор: Асен Чилингиров
Категория: Извори и документи | Средновековна история
Издателство: Виделина
Състояние: Нова книга
132 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Анотация на новия сборник През 1817 година е открит един забележителен ръкопис върху пергамент, съдържащ различни, предимно богословски съчинения от гръцки автори в превод на „църковнославянски език” – поне така твърдят руските му изследователи. В него те виждат „втората по време на нейното преписване руска книга”. Това свое твърдение те обосновават с текста на посвещението „в чест на великия между князете Святослав”, когото идентифицират с княз Святослав Ярославевич (1073-1076) и по неговото име наричат този ръкопис „Изборник князя Святослава 1073 года”. Последвалите проучвания на ръкописа обаче показват, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник. След махането на подвързията при реставрацията на ръкописа може да се установи вече със сигурност и че листът с посвещението, заедно с други 7 листа с високохудожествени илюстрации, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 година и първоначално са украсявали неговия български протограф от Х век – Цар Симеоновият Съборникъ. Тази книга е предварителна публикация на изследванията на Асен Чилингиров върху текста и украсата на българския протограф, от който е преписан руският ръкопис и от чиито останали части са запазени следи в стотици руски ръкописи, преписвани чак до ХІХ век и съставящи основното ядро на руската средновековна книжнина. В това число влизат сборници с историческо, поучително, богословско, но и забавно съдържание. Тези изследвания разкриват увлекателната история на проучванията върху българския протограф и неговите преписи, извършени от някои бележити руски изследователи, сред които княз Михаил Оболенски, архимандрит Леонид и А. А. Шахматов, противоречащи на официалната линия на руската историография и поради това силно оспорвани от нея. Основният труд на първия от изброените автори е унищожен от руската цензура. Тези изследвания показват и някои малко известни досега страни от старата българска история и тогавашните българо-руски културни и политически отношения. Част от интервю на Люба Кулезич с проф. Асен Чилингиров, поместено във в. Монитор Визитка Роден през 1932 г. в София Завършил история на изкуството в България и в Берлин. Живее, преподава и пише в Германия от 1966 г. Автор на над 500 научни публикации, сред които основните са посветени на българската средновековна и културна история - Очаква се излизането и на друга ваша книга за т.нар Симеонов съборник, която също съдържа открития за мащабите и влиянията на българското християнство и култура. Какви са те? - За мен беше едно от най-големите открития да разбера, че и в Русия са били запазени страшно много материали за българската история. Основен момент тук е, че в средата на 10 век в Киевска Русия, която по това време се управлява от самодържицата Олга, се е намирал един огромен ръкопис, донесен от България. Той е разкъсан там на части, преписван е многократно. А преписите са базата на цялата руска средновековна книжнина. Този ръкопис се нарича “Цар Симеоновият Сборник”. Той се счита за протографа, т.е. за оригинала, от който се преписват няколко руски книги. - Защо е важно да се знае това? - Още в средата на 19 век един много голям руски учен Шахматов започва да работи върху този сборник. След 20 години, през 1885 г. написва книга за изследванията си. Тя е унищожена от цензурата. В нито една библиография или европейска библиотека няма следа от нея. Имах щастието да намеря единствен екземпляр в Берлинската библиотека. Нямам понятие по какъв начин е спасена. А е унищожена, защото представя цялата руска литературна история в съвсем нова и различна светлина. Шахматов е показал, че оригиналните български ръкописи от Симеоновия сборник са били унищожени, намира документи защо е станало това, открива и следите от тях. Публикациите му са обявени за антипатриотични. Успях да докажа, че множество преписи на руски летописи от 15 и 16 век са пълни със следи от български източници. Най-яркото доказателство е езикът и синтаксисът, донесени с този сборник в Русия. Това не е говоримият руски език, той е изкуствен за тях, книжовен, преписват го без да го разбират. Например, един от големите днешни учени Творогов не може да разбере какво значи „черга” или „братовчед”. Стига се до парадоксални грешки в прочитането на ръкописите поради това, че приемат наготово съхранени части от българския език, без да го познават. - Как се е разбрало, че става дума за текстове от времето на Цар Симеон? - През 1840 г. княз Михаил Оболенски е оглавил най-важния и най-тайния от руските архиви - на външното министерство в Москва. В него намира сборник от 15 век и успява да докаже, че е препис от българския протограф от 10 век. Как? Първо по съдържанието, описващо над 720 отделни съчинения. Но в самия сборник са били отпечатани само една трета от тях. Оболенски открива, че другата част се съдържа в т.нар. „Изборник князя Святослава”, минаваща за втора по важност руска преписана книга. Тя била намерена през 1817 г., а в нея имало посвещение, което е било изчегъртано от пергамента. На мястото на изчегъртаното е било написано Святослав. След това се установява, че е било изчегъртано името на българския цар Симеон. И до ден днешен в науката се поддържа становището, че преписвачът през 1073 г. е направил тази поправка. Но в този сборник има осем листа с илюстрации, които са прикачени към него. Защото от унищожения български оригинал са се запазили именно тези илюстровани страници, вероятно на някого му е дожаляло за тях. Моето откритие е именно, че тези осем страници са следата към оригинала – „Симеоновият Съборник”. - В заключение, до какви равносметки ни водят вашите изследвания? - Първо, трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писменост още преди Христа, на тях стъпва българският език. Гърците са наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава християнството си още в 1 век от н.е. и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство. Всъщност, Кирил и Методий превеждат и транскрибират книгите, написани на предишната азбука - глаголица. И за Рим, и за Константинопол това е писменост на еретици, затова трябва да бъде легализирана. Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки. - Защо толкова важни тези за българската история изглеждат забравени? - Те не са се забравили. Навсякъде откриваме материални следи, водещи към тях. Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи. Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешно-политически и геополитически причини. Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели християнството от Византия, и то по времето на най-голямото и могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров. Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България? Затова тези и други мои изследвания не са били приемани дружелюбно, особено от руски академични кръгове.