Част 2 - Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945 г.

Продуктов номер: 6933
Изчерпана

Автор: Иван Бориславов | Румен Кирилов
Категория: Военна история и техника, разузнаване
Издателство: Еър груп 2000
Състояние: Нова книга
55 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: българска

---

Библиотека Когато имахме авиация 90 години ВВС Оставихме Въздушните на Негово Величество войски в момента на присъединяването на Южна Добруджа към България, 7 септември 1940 г.( Издателят се извинява на читателите за досадната техническа грешка в част първа на книгата, където датата 7 септември 1940 г. е изписана като 7 септември 1942 г. - ЕЪР ГРУП 2000) Това е времето, когато на Запад е в на най-големия си разгар "Битката за Англия". В българския специализиран печат това събитие се следи внимателно, като се анализират действията на авиациите на двете велики авиационни държави. Междувременно е утвърден Правилник за действията на Главното командване на Действащата армия, в който за пореден път се определят ролята и задачите на Въздушни войски. На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва своята смъртна присъда, повече известна в историята като план "Барбароса", а по документите на Третия райх - Директива 21. Тя започва с думите: "Германските въоръжени сили трябва да са готови да съкрушат Съветска Русия, преди да бъде приключена войната против Англия". Но за да подсигури десния си фланг, Вермахтът трябва предварително да ликвидира британската заплаха откъм Гърция. Затова преди Директива 21 той трябва да изпълни Директива 20 (план "Марита").Тя предвижда преминаване на немските войски през България и овладяване на Гърция. В тази операция се разчита на българската армия като прикриваща фланга на немските дивизии откъм Турция. Но в момента България юридически не е страна от "Оста". Затова българското правителство е подложено на силен дипломатически натиск от Берлин за присъединяване към Тристранния пакт. На 4 януари 1941 г. българският министър-председател професор Богдан Филов се среща с Хитлер в резиденцията му в Бергхоф, Австрия. Преди това на гарата в Залцбург той има среща с външния министър на Райха Йоахим фон Рибентроп. Последният обвинява България, че води мекушава и нерешителна външна политика. Професор Филов му опонира с военната слабост на страната и обвинява немците, че са ни изпратени тежки зенитни батареи без командни прибори. Рибентроп отговаря, че България винаги може да разчита на помощ от Райха, на което Богдан Филов съвсем откровено му заявява, че докато дойдат немските дивизии, България ще бъде прегазена. На разговора с фюрера основна тема е присъединяването на България към "Оста" и евентуалната реакция от страна на СССР. Хитлер оптимистично заявява, че руснаците няма да се противопоставят, защото самите те вероятно скоро ще станат членове на "Оста". Освен това заявява, че няма да допусне англичани на Балканите. Той говори за голямата грешка на германците през Първата световна война, когато поради династични интереси (Интересите на кайзерова Германия съвсем не са били династични, а съвсем прагматични. Ако победоносните български войски не бяха спрени и бяха овладели Полуострова през 1915-1916 г., силите на Антантата (повече от половинмилионна армия), които те по-късно сковават на Южния фронт, щяха да се стоварят върху немската армия при Вердюн - бел. авт.) попречват на цар Фердинанд, който е главнокомандващ на българската армия, да овладее Солун и да не позволи създава нето на Южен фронт. Убеждава Филов, че Югославия също се отнася благосклонно към "Оста". Българският министър-председател обаче възразява, че както югославската армия, така и обществото в страната са поддръжници на Англия. Бъдещото развитие на събитията ще покаже, че той е бил правият. Описваме тези събития, за да стане ясна за читателя обстановката, в която ще се развиват Въздушните на Н.В. войски през 1941 г. и по-нататък.