Понеже Спасителят наш, Господ Иисус Христос, който според свидетелството на ангела „ще спаси народа Си от греховете му“ (Мат., 1:21), ни е показал в себе си пътя на истината, по който чрез възкресение можем да достигнем блаженството на безсмъртния живот, то след като се спряхме на крайната цел на човешкия живот,
както и на добродетелите и пороците, е необходимо – за да завършим теологическото си начинание – да поговорим впоследствие за самия Спасител на всички люде и за предоставените от него на човешкия род благодеяния.
В тази връзка е редно най-напред да разгледаме самия Спасител; сетне тайнствата му, чрез които постигаме спасението; накрая целта на безсмъртния живот, до която достигаме чрез него, като възкръсваме.
По отношение на първото следва да бъдат разгледани две неща: най-напред самото тайнство на въплъщението, в което Бог станал човек за наше спасение; след това стореното и претърпяното от нашия Спасител, сиреч въплътения Бог.