Ето ни, живеещите днес - двама несъвместими човека в едно.
Тъй както ловецът си отиде, защото повече не можеше да имитира
смислено присъствие с необуздания си нрав между браздите, и както
земеделецът остана смешен с дървените си ръце върху
умелите и хитри калдъръми посред градските стени, така
сега изчезва и градският човек. Но не с едно-единствено движение,
не внезапно, а на пристъпи, оставяйки все по-голяма територия
за новия. И ето - разделени сме отвътре, болезнено разполовени
на нещо вече отминаващо и нещо идващо, но още недошло.
Болезнено, защото отминаващото се съпротивлява да изчезне,
но не тази съпротива прави трудно появяването, а неяснотата
и треската на появяваното, което още не познава себе си,
но е вече възвестено като онова, което отсега нататък действа.