Преиздавана седемнадесет (!) пъти в оригинал, книгата "Чистота и опасност" на английската антроположка Мери Дъглас отдавна е призната за един от шедьоврите на съвременните социални изследвания. В своя труд авторката освобождава т. нар. първобитни хора от обвиненията, че притежават подчинена на суеверията логика, различна от мисленето на съвременния човек. Тя реабилитира рационалното поведение на примитивния човек: табуто не е нещо странно, а напълно разумно желание да се защити общността от социалния безпорядък. Табуто се изправя срещу неопределеността и я вкарва в категорията на сакралното. Понятието за нечистота хвърля мост между нашата култура и онези култури, където се налага табу върху разрушителното поведение. Ние го осъждаме като го наричаме нечисто и опасно, те го поставят под табу. За изходна точка на изследването си Мери Дъглас използва резултатите от теренните си проучвания на народа леле в Белгийско Конго. Но "Чистота и опасност" е книга, която преминава дисциплинарните граници на антропологията. Нейните социално-теоретични изводи я превръщат в универсален труд за разбиране на човешкото поведение, обществено устройство, религия, икономика, екология. Не е вярно, че има примитивни народи "Тази книга беше късен удар в борбата, която антропологията водеше против расизма през 40-те и 50-те години. Непосредствената мишена беше идеята за примитивната менталност. Чуждите религии бяха дискредитирани поради чудноватите им вярвания. Необходимо беше да се поправят недоразуменията и да се утвърди стойността на ритуалната нечистота и табуто", пояснява Мери Дъглас за "Чистота и опасност • Анализ на понятията за омърсяване и табу". "Ние го осъждаме като нечисто и опасно, те го поставят под табу", слага равенството прочутата антроположка. Един ден антропологията ще бъде учебен предмет в средния курс и тази книга ще е в задължителния списък. Неизбежно е. Защото се "пръкват умници като Хънтингтън ("Сблъсъкът на цивилизациите") и защото случващото се сега в Париж не е последната дума на незнанието. в. Сега, 12.11.2005