Романът „Човекът без качества”, върху който Роберт Музил работи повече от десетилетие и грижливо го преработва до последния си дъх, като изписва близо 2000 страници, е опит да се обхване ни повече, ни по-малко модела на целия модерен свят: той е калейдоскоп и епопея на епохата, нарисувана в изящен летописен стил.
Героите в романа въплъщават в себе си най-разнообразни варианти на човешко поведение: представители на елитни политически кръгове, на едрия капитал, на висшата дипломация, реформатори, мечтатели, потенциални революционери, нимфоманки, екзотични салонни красавици, психопат-убиец, маниакална поклонничка на Ницше...
Творбата на Музил разполага с най-привлекателните качества на един роман: нагледност дори в най-абстрактните разсъждения, забавна ведрост, която стига до пленителна игривост, глъбинен хумор и на най-неочакваните места. И преди всичко: богатство и остроумие в сравненията и метафорите, каквито световната литература почти не познава.
Роберт Музил, "Човекът без качества", книга първа и книга втора, прев. от немски Любомир Илиев, изд. "Атлантис-КЛ", С, 2009 г.,1400 с.
Милан Кундера е категоричен в твърдението си, че "историята на романа не познава друга творба, в която толкова много място да е предоставено на мисленето", а Бенямин определя Музил за "по-умен, отколкото е полезно за него".
Този литературен шедьовър, обединил в едно наука, философия и литература, подчинени на модерния психологизъм и експеримента с вътрешния монолог, постига внушенията едновременно на роман и есе, хроника и коментар - интелектуален синтез, рядко срещан дори в големите образци на философията и литературата, обгърнал едно цяло столетие и обречен да остане без край и в интелектуален, и в наративен смисъл.
Из „Литературен вестник”