Проблемът за човешката участ и опитът ми да го разгледам като концепция в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров предполагат и едно лично изстрадване. Едва ли щях да се насоча към този проблем, ако на свой ред не съм изпитвал голямата проблематичност на живота, сиреч на това, което е собствената ми участ. Мислейки за други¬те, не можех да не мисля за себе си. Размишлявайки върху преживяното, върху това, което се случва с мен, и аз не можех да мина без участта на другите. Но и в това отношение не казвам нищо ново, тъй като критическото писане е равносметка и познание, себевглеждане и път към знанието за човека.