Църковните приложни изкуства от ХV-ХIХ век в България • Златарство, миниатюрна дърворезба и везба

Продуктов номер: 7035
Изчерпана

Автор: Елена Генова
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Изкуство - други
Издателство: Арх и Арт
Състояние: Нова книга
167 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

Настоящото изследване се занимава с особено специфичен дял от нашето художествено наследство - църковните приложни изкуства от ХV-ХIХ век. Отделни паметници са били обект на проучване и публикации от редица изследователи още от началото на миналия век. Специалните обобщаващи изследвания обаче са твърде малко. Ще посоча книгата на Никола Мавродинов "Изкуството на Българското възраждане" (1957), в която са вклю чени специални глави, посветени на приложните изкуства. Трудът на Атанас Божков "Die bulgarische Voikskunst" (1972) за съжаление е публикуван само на немски език в Германия. Главното внимание на изследователите, и съвсем естествено, е насочено към златарството - като книгата на Димитър Друмев "Златарско изкуство" (1976), на Мина Иванов - "Златарските произведения от ХVI-ХIХ век в Музея на Бачковския манастир" (1967), и сравнително наскоро излязлата от печат монография на Иван Сотиров "Чипровска златарска школа" (2001). Дълго време извън вниманието на изследователите оставаха църковната миниатюрна дърворезба и литургичната везба, както и проучването на паметниците като предмети и принадлежности, обслужващи култа, без които е невъзможно неговото функциониране. В голяма степен настоящият текст беше подготвен като част от многотомно издание на Института за изкуствознание при БАН върху историята на българското изобразително изкуство, което до този момент не можа да намери своя издател и финансова подкрепа. Част от него беше използвана за основа на главата "Църковни утвари" в излезлия през 2002 година "Наръчник за православно храмово строителство ", отпечатано от АИ "Арх & Арт". Днес значително преработен, допълнен и оформен като самостоятелно издание, той нямаше да намери своята публичност без подкрепата на Национален фонд "Култура" и особено на архитектурно издателство "Арх & Арт" и неговия управител д.а.н. арх. Николай Тулешков, за което съм признателна. Книгата е богато илюстрирана с материали от личния ми архив и фотоархива на Института за изкуствознание. Специална благодарност дължа и на фотографите Константин Шестаков, Анатоли Михайлов и Константин Танчев. Проучванията ми в областта на църковните утвари и църковните приложни изкуства обаче нямаше да се осъществят без активната подкрепа и насърчение на колегите ми от Института за изкуствознание проф. д.а.н. арх. Маргарита Коева, проф. д.изк. Елка Бакалова, ст.н.с, д-р Иванка Гергова, ст. н.с. д-р Елена Попова. Елена Генова е завършила Художествената академия в София (1978), специалност изкуствознание. Защитила е дисертация за присъждане на научната и образователна степен доктор по темата "Развитие на църковната миниатюрна дърворезба в българските земи през XVI-XIX век"(1995). От 1996 година е старши научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН. Автор е на редица публикации в научната периодика и на книгите "Миниатюрната дърворезба от 17.-19. век" (1986), "24 стенописа от Рилския манастир" (в съавторство, 1983), "24 утвари от Рилския манастир" (в съавторство, 1988), "Рилският манастир" (в колектив, 2000), "Наръчник за православно храмово строителство " (в колектив, 2002).