Църквата и държавата в България (1878-1918)

Продуктов номер: 26646
Изчерпана

Автор: Великотърновски митрополит д-р Стефан
Категория: България след Освобождението до 1944г.
Издателство: СамИздат
Състояние: Нова книга
224 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска

---

Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит д-р Стефан е роден на 13/26 октомври 1907 г. в с. Чернево, Варненско. Израснал в многолюдно бедно семейство, той е последното, седмо дете. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в с. Суворово, Варненско. От есента на 1921 г. е ученик в Пловдивската духовна семинария, която завършва през 1927 г. От края на 1928 г. е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", където се дипломира през 1932 г. На 4 януари 1935 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично" е постриган в монашество (расофор) с името Стефан от Варненския и Преславски митрополит Симеон, който на следващия ден - 5 януари, в същия храм го ръкополага и в йеродяконски чин. С благословението на митрополит Симеон в края на 1935 г. йеродякон Стефан организира и ръководи църковно-певчески курс при манастира „Св. св. Кирил и Методий" в Преслав. Пак по това време младият духовник се обръща с писмо до проф. Петър Ников -племенник на дядо Симеон, в което го моли да ходатайства пред владиката да бъде изпратен на едногодишна специализация в чужбина със средства от епархийския просветен фонд „Митрополит Симеон". Получил исканото благословение, от м. ноември 1937 г. до м. септември 1938 г. йеродякон Стефан е на богословска и езикова специализация в гр. Фрайбург, Германия. Завърнал се в родината, на 19 декември 1938 г. във варненския храм „Св. Николай" е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Йосиф. От края на 1938 г. до началото на 1939 г. отец Стефан е финансов ревизор при Варненско-Преславската митрополия, а през учебната 1939-1940 г. е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. През м. септември 1940 г. той отново заминава за Германия, където следва в Юридическия факултет на Университета в Бреслау (днес гр. Вроцлав, Полша). През 1943 г. защитава дисертация по право, като темата му е „Църквата и държавата в България (1878-1918)" - „Die Kirche und der Staat in Bulgarien (1878-1918)". Om 2 август 1944 г. йеромонах д-р Стефан преминава на служение в Пловдивска епархия, където е назначен за епархийски проповедник, а на 7 януари 1946 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския митрополит Кирил (впоследствие Патриарх Български). От 16 юни 1947 г. до м. април 1950 г. архимандрит Стефан е протосингел на Пловдивската митрополия. На 2 април 1950 г., Връбница, в катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски" в София е хиротонисан в епископски сан с титлата „Главиницки" и е назначен за викарий на Пловдивския митрополит, който пост заема до м. януари 1962 г. На 21 януари 1962 г. епископ Стефан е избран, а на 28 януари с.г. и канонически утвърден за Великотърновски митрополит. От 27 януари 1992 г., поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, владиката е освободен от всякакви административни задължения и живее на покой в митрополитския си дом. Почива на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново. Погребан е в манастира „Св. Николай" в с. Арбанаси, Великотърновско.