Формиране и същност на българската църковна архитектурна школа в ареала на византийския свят (ХШ-ХIV в.). Обзор и характеристика на забележителното църковно строително изкуство на Втората българска държава. За първи път се проследяват закономерностите на развитие на строителните методи и техники като основен критерий за датировка на храмовете. Представено е великолепието на архитектурния стил на епохата.