Светла перушинка падна от небето Ослепях. Някой бе застрелял чучулига преди малко. *** На мама Стефка Бях забравил звездата свенлива и млада, която тогава не знаеше, че ще е Слънце, Бях забравил плахата Нефертити, когато ме молеше призори да играем на мъж и жена. Бях забравил сърчицето на гущер прозрачен, дето го смазах с пета, без да искам. Бях забравил. И как да си спомням? Нали наперен непрекъснато камъка тласкам нагоре.