Идеята за този прочит върху съвременния български политически модел първоначално възникна повече като опит за анализ в статия от типа на така нареченият „черен хумор". Но темата се оказа по-специална и поведе нататък, накъдето тя налагаше. И понеже предварително нямах изградена трайна представа, в която имах някакво намерение да напъхам фактите, а по-скоро всичко беше желание за съпоставка между функционирането на древните митове в културите до средновековието и „модерните" политически порядки и доктрини у нас, разгледан от различни аспекти - антропологичен, социален, психологически и структурен, то оставих темата да води. Тя се оказа много добър водач. Веднага след първото се открехваше пътечка към второто, която водеше към третото и т.н. Така че съм длъжен да кажа, че резултатът и началната ми представа и очаквания имат много малко общо с това, което се получи. Още по-вярно е да кажа, че нямат нищо общо.
В този смисъл, тази книга може да се приеме като своеобразно развитие на темата от книгата „Съвременният политически мит" (издание на фондация „Хермес", София, 2010 г.). Докато там се опитах да представя структурата на мита и моделът му на действие в политиката на България, тук се опитвам да приложа по-различен поглед - антропологичен, социален и психологически. Разбира се, доколко съм успял в това начинание е решение, което ще вземат читателите. За мен остава много важно, че най-сетне в българското общество се заговори за ползата и вредата от Вождовете Спасители. Което само по себе си вече е предпоставка, че са възможни промени.