Да убиеш вярата

Продуктов номер: 10469
Изчерпана

Автор: Стефан Цанев
Категория: Пътеписи, публицистика и есеистика
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
160 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Да убиеш вярата • Есета • Статии Скуката е духовна чума. Тя ерозира личностите, убива любовта, разрушава семействата, искаш ли да убиеш и най-красивата идея - говори за нея скучно, цели държави прогниват поради скуката, която витае в тях, и изчезват; комунизмът пропадна, защото бе скучен: всичко бе предначертано, запланувано, друг мислеше вместо нас, тъй наречената колективност ни превръщаше в еднакви мравки, личната инициатива бе ерес, никакъв риск, никакви изненади, нито полет, нито провал, скуката ни обвиваше като мухи в паяжина, появеше ли се нещо ново и интересно, беше обявявано за идеологическа диверсия, за упадъчно явление, за опасно чуждо, вражеско, западно, империалистическо и не знам какво още влияние... ДА УБИЕШ ВЯРАТА В ДЕМОКРАЦИЯТА, Е ИСТОРИЧЕСКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Единодушието е първият знак, че демокрацията е в опасност. Ний вече забравихме думичката плурализъм, която се появи преди 10-15 години. Оттук започна лошото. Случайно попадналият във властта човек обикновено се мисли за по-умен от другите и си въобразява, че колкото по-високо се издига, толкова по-умен става. Това е първата му грешка. И за да бъде още по-сигурен в самоизмамата си, започва да се обгражда с хора по-глупави от себе си. Третата му грешка е да се обгради с подмазвачи и лакеи, които го лъжат и го провъзгласяват за гений. Ако някой се осмели да му каже истината - обявява го за враг. Така сам си създава врагове, остава все по-сам и до автократизма е половин крачка... А добър е онзи държавник и политик, който не си печели врагове, а печели и враговете си. Умът и талантът на държавника се състоят в умението да използва таланта и мозъците на съветниците си и на цялата интелигенция. Отблъскването на интелигенцията е признак на малоумие и некадърност. Влизането ни в Европейския съюз, разбира се, е необходимо и полезно, но не може да бъде обявявано за висша цел и за национален идеал. Напротив, за един беден народ, лишен от свой идеал, интегрирането с богати и мощни държави крие опасност от асимилация. Единственият ни щит срещу подобна асимилация е националната ни култура. А какво виждаме - народът ни е подложен на нагли културни интервенции, от една страна - на американизация, от друга страна - на ориентализация: по телевизии, кина, театри, в автобуси и влакове, в ресторанти и по битаци, навсякъде и отвсякъде чалга и екшъни, кръв и секс, цинизъм и простащина, националната ни култура е завряна в миша дупка. А без национална култура за какъв национален идеал може да става дума? Прагматизмът - да спечелиш пари, да се наядеш, да се напиеш - не може да бъде идеал. Време е да проумеем думите на Соломон, изречени преди 3000 години: "Духовното изобилие е ключът към материалното благополучие." В този случай важен е личният живот на държавниците, на политиците. Не можеш да живееш като бей, а да викаш: "Народе, аз мисля и плача за теб..." - че кой е луд да ти вярва? Едно мошеничество на някого от тях, един мошеник сред тях - може да дискредитира цялата демокрация. Което и стана. А няма по-страшно от това да се убие вярата в демокрацията и да накараш хората да тъгуват за "доброто старо време" на комунистическата диктатура - това е историческо престъпление. Думата "историческо" в случая е точна, защото един евентуален социален взрив може да върне назад историята. 27 октомври 2000